Вечна любов

— Да. Мисля, че сме свидетели на промяна в стратегията на Обществото на лесърите. Цивилният описал място, специално пригодено за провеждането на разпити чрез изтезания. За нещастие е умрял, преди да съобщи къде се намира. — Той впери поглед във Вишъс. — Ви, искам да се срещнеш със семейството на цивилния и да ги увериш, че за смъртта му ще бъде отмъстено. Фюри, ти ще отидеш при Хавърс и ще разпиташ сестрата, която най-много е говорила с мъжа. Да видим дали ще можеш да научиш къде са го държали затворен и как е успял да избяга. Няма да позволя на онези копелета да се отнасят така с хората ми.

— Пребили са и един от техните — прекъсна го Ви. — Видяхме лесър, завързан за едно дърво, по пътя към дома. Беше заобиколен от приятелчетата си.

— Какво му бяха сторили?

Отговори Бъч.

— Доста го бяха обработили. Вече не дишаше. Често ли убиват и своите?

— Не. Обикновено не го правят.

— Тогава това е дяволски голямо съвпадение, не мислиш ли? Цивилен бива освободен от лагер за мъчение тази вечер. Появява се лесър, който прилича на възглавничка за топлийки.

— Съгласен съм с теб, ченге. — Рот се обърна към Ви. — Имаш ли информация за онези лесъри! Или Рейдж успя да ги очисти?

Ви поклати глава.

— Нищо не остана.

— Не е точно така. — Бъч бръкна в джоба си и извади портфейла, който беше взел от завързания за дървото лесър. — Принадлежеше на жертвата. — Разгледа документите, които бяха вътре, и откри шофьорска книжка. — Гари Есен. Хей, живеел е в сградата, където някога живеех и аз. Което показва, че никога не можеш да бъдеш сигурен кои са съседите ти.

— Аз ще претърся апартамента — предложи услугите си Тор.

Бъч подаде портмонето, за да го разгледат и другите. Братята се изправиха, готови да си тръгнат.

Преди да излязат Тор заговори отново.

— Има още нещо. Обадиха ми се тази вечер. Цивилна жена е открила младо момче, което живее само. На гривната му било изписано името Терър. Казах й да го доведе в центъра за обучение и тренировки утре вечер.

— Интересно — каза Рот.

— Младежът не може да говори. Преводачката му ще дойде с него. Тя е човек, между другото. — Тор се усмихна и прибра портмонето на лесъра в задния джоб на кожените си панталони. — Не се тревожете. Ще изтрием спомените от паметта й.

Когато господин Х. отвори вратата на хижата си, настроението му не се подобри при вида на господин О. Лесърът, от друга страна, беше спокоен и невъзмутим. Смирението щеше да му бъде от полза, но слабостта и подчинението не бяха в природата му. Все още.

Господин Х. направи знак на своя подчинен да влезе.

— Знаеш ли какво, този път няма да успееш да се измъкнеш с разни обяснения за провала ти. Не трябваше да ти се доверявам. Имаш ли нещо против да ми кажеш защо си избил елитната си група?

Господин О. се обърна към него.

— Моля?

— Не се опитвай да шикалкавиш. Ще ме вбесиш. — Господин Х. затвори вратата.

— Не съм ги избил аз.

— Да бе, било е някакво същество. Моля те, господин О. Не можеш ли да бъдеш малко по-оригинален. Ако не друго, би могъл да обвиниш Братството. Поне ще прозвучи по-логично.

Господин Х. прекоси дневната като запази мълчание, за да даде възможност на подчинения си да обмисли думите му и да се поддаде на тревогата. Провери, без да бърза лаптопа си и се огледа. Хижата, издържана в рустикален стил, бе оскъдно обзаведена, а заобикалящите я седемдесет и пет акра успешно изолираха шума. Тоалетната не работеше, но тъй като лесърите не се хранеха, тя не му беше необходима. Но от душа течеше вода и това беше достатъчно.

Докато не се установяха на друго място, тази скромна сграда щеше да играе ролята на техен щаб.

— Предадох ви съвсем точно онова, което видях — наруши мълчанието господин О. — Защо да ви лъжа?

— Въпросът „защо“ е неуместен, отговорът не ме интересува. — Господин Х. отвори вратата на спалнята със замах. Пантите изскърцаха. — Трябва да знаеш, че докато ти шофираше насам, изпратих друга група на мястото. Докладваха ми, че няма и следа от труповете. Предполагам, че си ги унищожил. Моите пратеници потвърдиха, че там се е разиграла жестока битка и се е проляла много кръв. Мога само да си представя как хората ти са се съпротивлявали. Победата ти вероятно е била истинско зрелище.

— Ако съм ги избил, защо дрехите ми са чисти?

— Преоблякъл си се, преди да дойдеш тук. Не си глупав. — Господин Х. застана на прага на спалнята. — Ето как стоят нещата, господин О. Ти си източник единствено на проблеми и се питам дали изобщо си струва да си късам нервите с теб. Лесърите, които си избил, бяха елитни бойци. Добре обучени и закалени в битките. Знаеш ли колко време…

— Не съм ги убил аз…

Господин Х. пристъпи бързо напред и стовари юмрука си в челюстта на господин О. Лесърът се свлече на пода.

Господин Х. стъпи с ботуша си върху бузата му и го прикова към пода.