Вечна любов

Битката беше продължила осем или девет минути. О. се беше заел с русокосия, беше го ранил няколко пъти без някакъв видим ефект върху издръжливостта и силата му. Двамата се бяха вкопчили в ръкопашна схватка, когато един от другите лесъри беше стрелял. О. се беше привел и се бе търкулнал по тревата, като самият той едва не беше прострелян. Когато вдигна поглед, вампирът се държеше за рамото и падаше по гръб.

О. се беше хвърлил към него с огромното желание да го довърши, но още преди да скочи, въоръженият лесър се бе опитал да стори същото. Идиотът се беше спънал в крака на О. и двамата бяха паднали на земята. И тогава беше избухнала ярката бяла светлина и се беше появило чудовището. Беше ли възможно съществото да е произлязло по някакъв начин от русокосия воин? Господи, какво тайно оръжие би могло да бъде това.

О. си представи вампира, припомняйки си всяка подробност — от очите и лицето до дрехите му и начина, по който се движеше. Беше изключително важно да разполага с добро описание, което би могъл да използва при разпитите, провеждани от обществото. Ако задаваха на пленниците правилно насочени въпроси, щяха да получат изключително полезни отговори.

Нужна им беше информация за братята. След като десетилетия наред бяха убивали само цивилни, лесърите вече се бяха прицелили в членовете на братството. Без воините расата на вампирите щеше да бъде уязвима и бездушните убийци най-после щяха да довършат работата си и да унищожат напълно техния вид.

О. спря на паркинга пред местната зала за компютърни игри с мисълта, че единственото добро нещо през тази вечер беше бавната смърт на Е. Да излее раздразнението си върху тялото на партньора си, причинявайки му болка и страдания, беше като да пие студена бира в горещ летен ден. Успокояващо.

Обаче случилото се след това го караше отново да настръхва.

О. отвори телефона си и натисна бутона за бързо набиране. Нямаше нужда да чака, докато се прибере, за да докладва. Господин Х. щеше да се разяри още повече, ако сметнеше, че са му съобщили новините със закъснение.

Когато обаждането му беше прието, О. каза:

— Имаме проблем.

След пет минути затвори, обърна пикапа и потегли към покрайнините на града.

Господин Х. беше поискал среща. В собствената си хижа в гората.

6.

Рейдж виждаше само сенки, тъй като очите му не можеха да уловят и анализират светлината. Мразеше това състояние и правеше всичко възможно да следи двете огромни неясни фигури, които се движеха около него. Нададе стон, когато нечии ръце го подхванаха под мишниците, а други две се стегнаха около глезените му.

— Спокойно, Рейдж, ще те вдигнем само за секунда — увери го Ви.

Огнена болка проряза тялото му, когато го отлепиха от земята и го пренесоха до кадилака. Положиха го върху задната седалка. Затвориха вратите. Двигателят замърка тихо.

Беше му толкова студено, че зъбите му тракаха. Опита се да придърпа онова, което беше преметнато през раменете му. Не можеше да контролира ръцете си, но някой го загърна по-плътно с нещо, вероятно сако.

— Лежи спокойно, здравеняко.

Бъч. Говореше Бъч.

Рейдж се опита да каже нещо. Мразеше и отвратителния вкус, който усещаше в устата си.

— Отпусни се, Холивуд. Беше страхотен. Двамата с Ви ще те откараме вкъщи.

Автомобилът потегли и подскочи, когато премина от банкета върху платното. Рейдж изохка като дете, но не можа да сдържи стона си. Цялото тяло го болеше, сякаш някой го беше пребил с бейзболна бухалка. И то с остър шип по нея.

Но болката в костите и мускулите беше нищо в сравнение с конвулсиите на стомаха му. Молеше се да стигнат до дома, преди да е повърнал в колата на Ви, но не можеше да гарантира, че ще издържи толкова дълго. Слюнчените му жлези работеха по-усилено от обикновено и се налагаше често да преглъща. Което пък засилваше гаденето и рефлекса му да повърне. Искаше му се…

Задиша бавно и дълбоко през носа, за да излезе от този омагьосан кръг.

— Как си, Холивуд?

— Обещай ми. Душ. Веднага щом се приберем.

— Имаш го, приятелю.

Рейдж вероятно беше припаднал, защото следващото нещо, което усети, беше, че го свалят от колата. Чу познати гласове. Говореха Ви и Бъч. Чу и дълбоко гърлено ръмжене, каквото можеше да излезе само от устата на Рот.

Отново изгуби съзнание. Когато се свести, усети до гърба си нещо студено.

— Можеш ли да се изправиш? — запита Бъч.

Рейдж направи опит и беше благодарен, че коленете му не се огънаха. Сега, когато беше вече извън колата, напъните за повръщане бяха поутихнали.

Ушите му доловиха приятен монотонен шум и след миг топъл поток обля тялото му.

— Как е водата, Рейдж? Гореща? — Гласът на Бъч. Много отблизо.

Ченгето беше под душа с него. Долавяше и аромата на турски тютюн. Което означаваше, че Ви също бе в банята.

— Холивуд? Водата да не е прекалено гореща?

— Не. — Протегна ръка за сапуна. — Нищо не виждам.

— И по-добре. Не е нужно да знаеш как изглеждаме заедно голи под душа. Честно казано, аз съм достатъчно шокиран и заради двама ни.

Рейдж се усмихна леко, когато усети гъбата да потрива лицето, врата и гърдите му.