Вечна любов

Влязоха. Интериорът, издържан в стила на Версайския дворец, винаги извикваше у него една и съща реакция — просто му изглеждаше не на място. Всичките тези златни заврънкулки по стените и рисунките на дебелички момченца с криле по тавана, луксозните, леки и изящни мебели извикваха усещането, че всеки миг ще зърнеш някой от онези старомодни французи с напудрените перуки. Никак не приличаше на боен център на силни и смели воини.

Но… Това вече нямаше значение. Братството се беше преместило в имението, защото къщата беше удобна и безопасна, а не заради богатата й украса.

Взе един стол с тънки крака и се опита да седне на него, без да се отпусне с цялата си тежест. След като се настани, кимна на Тормент, който седеше на тапицирания в коприна диван срещу него. Отпуснал огромното си тяло върху светлосините възглавнички, вампирът го изпълваше почти целия. С късата армейска подстрижка на черната си коса и мощните си рамене той изглеждаше суров и безмилостен, но погледът на тъмносините му очи издаваше друго. Под външността си на воин Тор наистина беше готин тип. И с изненадващо чувство за съпричастност, като се имаше предвид, че през по-голямата част от времето си унищожаваше лесъри. Той беше официалният водач на братята, откакто Рот се възкачи на трона преди два месеца. И единственият воин, който не живееше в имението. Неговата шелан, Уелси, очакваше първото им дете и не искаше да живее с неженените му приятели. И кой би могъл да я упрекне за това?

— Предполагам, че сте се позабавлявали по пътя към дома — каза Тор на Вишъс.

— Да, Рейдж наистина полудя — отговори Ви и си наля чашка водка.

В това време влезе Фюри и кимна в знак за поздрав. Бъч харесваше този брат изключително много, макар да нямаха много общо. Е, може би, с изключение на манията им към дрехите. Но Бъч се обличаше прекалено разточително, при него дрехите бяха като нов пласт боя върху евтина къща. Докато мъжествената елегантност на Фюри беше естествена. Той беше смъртоносен, в това нямаше съмнение, но стилът му беше метросексуален.

Излъчването му на джентълмен не се дължеше просто на модните парцали като черния кашмирен пуловер и панталоните от фина вълна, с които беше облечен в момента. Фюри имаше най-удивителната коса, която Бъч беше виждал. Дългите гъсти вълни от руси, червени и кафяви кичури бяха скандално красиви — дори за жена. Странните му жълти очи, които блестяха като злато на слънчева светлина, също допринасяха за неустоимата му привлекателност.

Истинска загадка беше защо още не се беше оженил.

Фюри отиде до минибара и си наля чаша портвайн. Накуцването му беше толкова леко, че почти не се забелязваше. Бъч беше чул, че братът е изгубил долната половина на крака си. Той вървеше с помощта на протеза, което очевидно не го затрудняваше ни най-малко на бойното поле.

Бъч хвърли поглед през рамо, когато в стаята влезе още някой.

За съжаление Зейдист, близнакът на Фюри, беше решил да дойде навреме, но поне се настани в далечния ъгъл, настрани от всички. Това беше добре дошло за Бъч, защото копелето го караше да се чувства неспокоен.

Белязаното лице и черните блестящи очи на Зи му придаваха чудовищен вид. Изглеждаше застрашителен с остриганата си почти до скалпа коса, татуировките около врата и китките и пиърсингите. Впечатлението се засилваше още повече от омразата, която излъчваше. Според жаргона на силите на реда той представляваше „тройна заплаха“. Беше студен като камък. Лукав като змия. И абсолютно непредсказуем.

Отвлечен от семейството си още като бебе, Зейдист бил продаден в робство. След близо сто години, прекарани в плен, сега той беше просто кълбо от тъмни емоции, затворени в капана на съсипаното му тяло. Тези, които знаеха какво е добро за тях, стояха далеч от него.

Откъм коридора се чуха тежки стъпки. Братята утихнаха. След миг рамката на вратата беше запълнена от тялото на Рот.

Той беше огромен и страховит, с тъмна коса и сурово стиснати устни. Обикновено носеше черни кожени дрехи и беше последното същество на планетата, с което бихте искали да си имате работа.

Този силен воин беше първият в списъка на мъжете, които Бъч би искал да има на своя страна. Между двамата се беше зародило приятелство в нощта, в която Рот беше прострелян, докато спасяваше съпругата си от лесърите. Бъч му беше помогнал и между тях се беше създала здрава връзка.

Рот влезе в стаята така, като че ли целият свят беше негов. Излъчването му беше на император, за което имаше основание, защото беше точно такъв — Слепия крал. Последният чистокръвен вампир, останал на планетата. Владетелят на расата.

Рот погледна Бъч.

— Тази нощ добре си се погрижил за Рейдж. Оценявам го.

— Той би направил същото за мен.

— Да. — Рот заобиколи бюрото, седна зад него и скръсти ръце на гърдите си. — Ето с какво разполагаме. При Хавърс е постъпил пациент с тежки телесни наранявания. Цивилен мъж. Пребит до смърт, в безсъзнание. Преди да умре, казал на Хавърс, че са го обработвали лесърите. Мъчели са се да изтръгнат от него информация за братството.

— Още един — прошепна Тор.