Вечна любов

Окей. Сега оставаше само да убеди Джон и Мери да се видят с членовете на братството.

Върна се в къщата на приятелката си и ги завари в кухнята. Джон просто седеше до масата, а Мери ядеше супа. И двамата вдигнаха погледи при влизането й. Бела се опита да си придаде напълно невинен вид и седна. Изчака малко, преди да изплюе камъчето.

— Джон, познавам хора, които се занимават с бойни изкуства. — Което не беше лъжа. Беше чула, че братята са изключително добри във всички видове сражения. — Питах се дали не би искал да се срещнеш с тях?

Джон наклони глава на една страна и започна да движи ръце, без да откъсва поглед от Мери.

— Иска да знае защо. За да се учи ли?

— Може би.

Джон отново започна да прави знаци. Мери избърса устните си.

— Казва, че не може да плати обучението си. И че е прекалено дребен.

— А ще се заеме ли с тренировките, ако са безплатни? — Господи, какви ги вършеше? Имаше ли право да обещава неща, които не може да изпълни? Кой знае какво щяха да правят братята с него… — Чуй, Мери, ще го заведа на едно място, където ще се срещне с… майстори на бойните изкуства. Ще може да говори с тях. Да ги опознае. И може би ще пожелае…

Джон подръпна Мери за ръкава, описа още няколко знака, след което втренчи поглед в Бела.

— Напомня ти, че чува съвсем добре.

Бела погледна Джон.

— Съжалявам.

Той кимна, за да покаже, че приема извинението й.

— Ела утре с мен да се срещнем с тях — каза тя. — Какво ще изгубиш?

Джон сви рамене и направи грациозно движение с ръка. Мери се усмихна.

— Съгласен е.

— Ти също ще трябва да дойдеш. За да превеждаш.

Мери изглеждаше изненадана. Но след миг втренчи поглед в момчето.

— В колко часа?

— В девет — отговори Бела.

— Съжалявам, но тогава ще съм на работа.

— Девет часа вечерта — уточни Бела.

5.

Когато влезе в „Едноокия“, Бъч се чувстваше така, сякаш поне няколко от вътрешните му органи бяха престанали да функционират. Мариса беше отказала да се види с него и макар да не беше изненадан, той изпитваше силна болка.

Време беше за алкохолна терапия.

Заобиколи един пиян самохвалко, група безвкусно облечени курви и двама мъжаги, заети с канадска борба, и стигна до обичайната маса на тройката. Рейдж седеше в далечния ъгъл, до стената, в компанията на някаква брюнетка. Ви не се виждаше никъде, но пред празния стол имаше чаша водка „Грей Гуус“ и бъркалка за коктейли.

Бъч вече беше изпил две чаши, без да се почувства много по-добре, когато Вишъс се появи откъм задната част на бара. Ризата му беше разпасана и смачкана в долния край, а зад него вървеше чернокоса жена. Ви я отпрати, като видя Бъч.

— Здравей, ченге — каза братът и седна.

Бъч наклони чашата си.

— Как вървят нещата при теб? — запита той.

— А при теб?

— Няма развитие.

— По дяволите, съжалявам.

— Аз също.

Телефонът на Ви звънна и той го отвори. Каза две думи, прибра го отново в джоба си и протегна ръка към палтото си.

— Беше Рот. Трябва да сме в бърлогата след половин час.

Бъч се запита дали да не остане и да се напие сам. Лоша идея.

— Ще се изпарите ли или да ви закарам?

— Имаме достатъчно време да се повозим.

Бъч хвърли ключовете за кадилака на масата.

— Докарай колата. Аз ще взема Холивуд.

Изправи се и тръгна към тъмния ъгъл. Дългото кожено палто на Рейдж обгръщаше и скриваше от погледите на присъстващите тялото на брюнетката. Само Господ знаеше докъде бяха стигнали нещата под него.

— Рейдж, приятелю. Трябва да вървим.

Вампирът го погледна, устните му бяха здраво стиснати, а очите — присвити.

Бъч вдигна ръце над главата си.

— Не аз прекъсвам забавленията ти. Шефът се обади.

Рейдж изруга и се отдръпна от брюнетката. Дрехите й бяха в безпорядък, тя дишаше тежко, но двамата все още не се бяха разгорещили достатъчно. Коженият панталон на Холивуд беше на мястото си.

Рейдж направи една-две крачки, а жената го сграбчи — като че ли разбираше, че оргазмът на живота й току-що й се беше разминал. С плавно движение той вдигна ръка и я размаха пред лицето й. Тя замръзна. После сведе поглед към тялото си, учудена от степента на собствената си възбуда.

Рейдж се отдалечи, смръщил гневно вежди. Но когато излязоха навън, гневът му се стопи и той поклати глава с горчивина.

— Виж, ченге, съжалявам, ако съм те изгледал лошо там, вътре. В такива моменти съм малко… погълнат от заниманията си.

Бъч го потупа по рамото.

— Няма проблем.

— А как беше с твоята…

— Не ми даде никакъв шанс.

— По дяволите, Бъч. Това е ужасно.

Качиха се в кадилака и потеглиха на север по шосе 22, отдалечавайки се все повече от града. Движеха се доста бързо, а в колата гърмяха песните от последния албум на Трик Деди — „Бракът на гангстера“. Изведнъж Ви рязко натисна спирачките. Беше видял нещо да виси на едно дърво на около стотина метра от шосето.

Не, някой окачваше нещо на въпросното дърво. А около него се бяха струпали зрители — всичките със светли коси, черни дрехи и вид на безпощадни главорези.

— Лесъри — прошепна Ви и отби на банкета.

Рейдж изхвръкна от колата, още преди да е спряла напълно, и затича с всички сили към групата.

Вишъс хвърли поглед на Бъч, който седеше отпред до него.