Вечна любов

— Ченге, може би ще пожелаеш да останеш тук…

— Майната ти, Ви.

— Въоръжен ли си?

— Не, но няма да изляза навън беззащитен. — Бъч грабна един „Глок“ изпод седалката и свали предпазителя още в мига, в който двамата с Вишъс изскокнаха от автомобила.

До този момент Бъч беше виждал само двама лесъри и те му се бяха сторили наистина ужасяващи. Приличаха на хора и говореха като такива, но не бяха живи. Когато ги погледнеше в очите, човек виждаше безпощадни убийци, лишени от душа. От тях се разнасяше страшна воня.

Е, той поне никога не бе могъл да понася миризмата на бебешка пудра.

Лесърите заемаха позиция за атака в сечище сред дърветата, а Рейдж се приближаваше към тях бързо, пресичайки поляната с огромни крачки. Нахвърли се върху врага с безразсъдството на самоубиец, без дори да е извадил оръжието си.

Господи, това момче беше откачено. Поне един от онези убийци със сигурност беше успял да извади оръжието си.

Бъч се прицели и започна трескаво да следи действието, но така и не му се удаде възможност да стреля. Осъзна, че няма нужда да играе ролята на подкрепление. Рейдж се справи с лесърите съвсем сам, като приложи животинска сила и демонстрира бързи рефлекси. Превърна се в бойна машина, а дългото му кожено палто се развяваше зад него, докато ритниците и ударите му безпощадно се сипеха върху главите и телата на враговете. Беше смъртоносен и красив на лунната светлина, лицето му бе изкривено в жестока гримаса, а огромното му тяло сееше смърт сред лесърите.

Отдясно се чу вик и Бъч обърна глава натам. Ви беше повалил един от бездушните убийци и бе предотвратил опита му за бягство, след което се беше нахвърлил върху него като изгладнял китаец на ориз.

Полицаят реши да остави битката на вампирите и се приближи до дървото. От един дебел и здрав клон висеше тялото на друг лесър. Той беше подложен на жесток побой, но все още бе жив.

Бъч разхлаби въжето и свали тялото на земята, като хвърляше погледи през рамо, защото шумовете от борбата и звуците, които излизаха от гърлата на биещите се, изведнъж станаха по-високи. В битката се бяха включили още трима лесъри, обаче той не се тревожеше за момчетата.

Коленичи до убиеца и започна да тършува из джобовете му. Тъкмо беше извадил портфейла му, когато се чу изстрел. Пукотът беше ужасяващ. Рейдж падна на земята. По гръб.

Без дори да се замисли, Бъч зае положение за стрелба и се прицели в лесъра, който се канеше да забие втори куршум в тялото на вампира. Но така и не дръпна спусъка. Неочаквано проблесна ярко бяло кълбо, сякаш се беше взривила бомба. Нощта се превърна в ден, всичко беше окъпано в светлина — есенните дървета, земята, битката.

Когато отново притъмня, някой дотича при Бъч. Той позна Ви и свали оръжието.

— Ченге! Влез в проклетата кола!

— А Рейдж…

Бъч не можа да довърши изречението. Ви го събори на земята така, както професионален борец би тръшнал противника си на тепиха, сграбчи го и започна да го влачи — действие, което приключи едва когато и двамата се озоваха в кадилака, а вратите бяха здраво затворени.

Бъч се обърна към брата.

— Няма да изоставим Рейдж!

Мощен рев разцепи нощта. Полицаят завъртя бавно глава.

И видя огромно същество, което почти изпълваше сечището. Високо близо два метра и половина, подобно на дракон, със зъби като на тиранозавър рекс и огромни нокти на предните лапи. То проблясваше на лунната светлина — мощното му тяло и опашката му бяха покрити с пурпурни и зелени плочки, ярки като цветовете на дъгата.

— Какво е това, по дяволите? — прошепна Бъч и протегна ръка, за да се увери, че вратата е заключена.

— Рейдж в наистина лошо настроение.

Чудовището отново нададе рев и погна лесърите, които приличаха на играчки пред него. И… о, боже! От убийците нямаше да остане нищо, дори кости.

Бъч дишаше учестено.

Неясно и смътно, сякаш отдалеч, чу щракването на запалка и хвърли поглед към брата до себе си. Жълтото пламъче освети лицето на Ви, докато палеше с треперещи ръце ръчно свита цигара. След малко издиша дима и въздухът в колата се изпълни с мириса на турски тютюн.

— Той откога… — Бъч се обърна и отново загледа как огромното същество вилнее сред дърветата. И напълно изгуби нишката на мислите си.

— Рейдж предизвика гнева на Скрайб Върджин и тя го прокле. Ориса го на двестагодишен ад. Всеки път, когато се разгорещи прекалено, промяната настъпва. Може да бъде предизвикана от болка, гняв или физическа неудовлетвореност, ако разбираш какво искам да кажа.

Бъч повдигна едната си вежда. И като си помислеше, че беше застанал между Рейдж и жената, която той желаеше… Никога повече нямаше да прояви такава глупост.

Касапницата продължи, а на Бъч му се струваше, че гледа научнофантастичен канал с изключен звук. Господи, дори той не можеше да си представи подобно насилие. По време на дългогодишната си служба като детектив в отдел „Убийства“ беше виждал много трупове, някои от които обезобразени до неузнаваемост, но до този момент не беше ставал свидетел на подобно кръвопролитие. Изненадващо шокът го накара да приеме събитията като нереални. И слава богу.