Нортън сви рамене.
— Сигурно. Той или някой друг. Бас държа, че половин час след като Уилямсън се е върнал в двадесет и осми, и последното ченге в сградата на участъка е знаело, че по улиците броди тринайска. И защо да го пазят в тайна? От тяхна гледна точка това е въпрос на обществена сигурност. Наясно са, че сме им стъпили на вратовете, така че защо да не съдействат на медиите, които ще те очернят по-добре и от тях.
— Да ме очернят? — ухили се Карл. — Нали уж бях героят, спасил Ортис?
— И убил двама — уморено каза Ертекин. — Не забравяй тази част.
— Настояват за изявление, Сев. Никълсън каза, че според него трябва да го направиш ти. Бивш офицер от нюйоркската полиция и така нататък. За теб ще е по-лесно да тушираш евентуалните анти-КОЛИН настроения, които се опитват да внушат онези от двадесет и осми.
— О, много ти благодаря, Том. — Ертекин се тръшна на стола и впи ядосан поглед в Нортън. — Шибана пресконференция? Мислиш ли, че си нямам друга работа, освен да говоря с шибаните медии?
Нортън разпери ръце.
— Не съм аз, Сев. Никълсън настоява. И ако питаш него, в момента нямаш друга по-важна работа. Какво искаш да му кажа — че ти се налага да напуснеш града може би?
Карл улови погледа й от другия край на стаята. И се ухили.
Трета част
Далеч от всичко
Въпреки недостатъците на този доклад, задължително е да се има предвид, че става въпрос за истински хора, а не за някакъв теоретичен модел на човешко поведение. И следователно няма да е изненадващо, ако се сблъскаме със сложна и потенциално опасна маса от емоционални фактори и взаимовръзки, нито ако открием, че евентуалното решение се крие отвъд настоящия обсег на нашия анализ.
22.
Истанбулските офиси на КОЛИН бяха в европейската част на града, близо до площад „Таксим“, сред гора от еднотипни стъклени небостъргачи, обитавани предимно от банки. Минимална охрана и автоматизирана оръжейна система се грижеха нощем за сигурността на приземните етажи, където работата не спираше и след края на работния ден. Колониалната инициатива, както гласеше рекламното й мото, беше предприятие, над което слънцето никога не залязва. Никога не се знаеше къде и кога ще възникне проблем, изискващ будното й внимание и раздвижването на някой геополитически мускул. Така че постоянната готовност беше съществена част от фирмената култура. Севги, която свързваше площад „Таксим“ най-вече със смъртта на дядо си и на неговия брат, убити от свръхусърдни агенти на турските спецслужби, се отби в централата само колкото да вземе ключ-карти за един от служебните апартаменти в Кадъкьой от другата страна на Босфора. Достъп до всичко останало можеше при нужда да получи от инфоплочата си. Пък й разговорът със Стефан Неван не беше планиран като операция на КОЛИН.
„Колкото по-малко служебен авторитет надуши в теб, толкова по-добре — беше й казал Марсалис. — Неван е специален, той е един от малцината познати ми тринайски, които са в състояние да се сработят с външен авторитет. Успял е да пребори гнева си. Но това още не значи, че му е приятно да го притискат. Добре ще е да не ръчкаме с пръст този точно цирей.“
Същата лимузина, която ги беше чакала на летището, ги закара до каракьойския терминал, където през цялата нощ имаше фериботи до азиатската част на града. Севги само сви уморено рамене, когато шофьорът възрази, че това противоречало на протоколите за безопасност. Пътят с кола по моста нямаше да е по-кратък, отколкото ако останеха да изчакат ферибота, а и Севги имаше нужда да си прочисти малко главата. Не се беше натискала да идва тук, още по-малко в компанията на Марсалис. Започваше да се чуди дали все пак не бе трябвало да отстъпи и да се примири с пресконференцията.
Бяха я гледали по Нюингландската мрежа, докато следобедният суборбитален полет ги пренасяше от летище „Кенеди“ към срещуположната страна на земното кълбо. Нортън — сериозен и внушителен в елегантния си костюм. Телевизионните зрители и досега обръщаха повече внимание на широките рамене и хубавата коса, отколкото на казаното, а Том Нортън нямаше равен и в двете отношения. Наистина би могъл да се кандидатира успешно за изборен пост и да влезе в политиката, в това Севги беше убедена. Отбиваше въпросите с точната мярка патрицианска увереност и домашно чувство за хумор.