Вариант 13

— Докарали са тринайска чак от Марс, за да им свърши мръсната работа? — Ертекин се намръщи. — Не се връзва. Наемни убийци можеш да си купиш по десет за долар във всеки голям град на Републиката. Затворите са пълни с такива.

Нортън стрелна с очи Карл.

— Е, това си е вярно.

— Не, трябва да има нещо друго. — Ертекин вдигна поглед към Карл. — Каза, че си имал вземане-даване с Гутиерес на Марс, че ти е направил услуга. Означава ли това, че си имал трудови взаимоотношения и с фамилиите?

— От време на време съм си имал работа с тях, да.

— Някаква идея защо ще организират подобно нещо?

Златисти петънца шареха ирисите й.

Карл сви рамене.

— При нормални обстоятелства бих казал, че нямат нищо общо с тази история. Фамилиите са консервативни до мозъка на костите си, и тук, и на Марс, патриархални по дух и структура. И споделят всички стандартни предразсъдъци срещу хора като мен.

— Но?

— Но. Преди три години налетях на една тринайска — Неван, французин, бивш агент от специалните части за внедряване към Осми отдел. Опитваше се да сключи сделка с андийските камори или по-точно с онова, което беше останало от тях. Адски умен тип, бил е експерт по подривна дейност в Централна Азия. Връзки с военноплеменните вождове, контраразузнаване и така нататък. При достатъчно време сигурно и в Андите можеше да спретне нещо.

— Можеше — проточи Нортън. — Значи няма да сбъркам, ако предположа, че не е имал достатъчно време.

— Така е, нямаше.

— И какво му се случи?

Карл се усмихна мило.

— Аз му се случих.

— Уби ли го? — остро попита Ертекин.

— Не. Проследих го до негови приятели в Арекипа, опрях му дулото на хаага в челото и той предпочете да вдигне ръце, вместо да умре.

— Малко необичайно за една тринайска, нали? — Нортън вдигна вежда. — Да се предаде така?

Карл също вдигна вежда.

— Както казах, умен тип.

— Добре, значи арестувал си онзи Неван, умния тип, и си го върнал. — Ертекин стана, отиде при прозореца и се загледа навън. Карл си помисли, че мацката вижда накъде отиват нещата. — И къде е той сега?

— Обратно в системата. Въдворителен лагер към Еврозоната, Източен Анадол.

— И искаш да идеш там и да говориш с него. — Не беше въпрос.

— Мисля, че така ще е по-добре, отколкото с виртуална връзка или по телефона, да.

— А той ще иска ли да говори с теб? — попита тя, все така загледана през прозореца.

— Е, не е длъжен да говори с мен — призна Карл. — Хартата за правата на затворниците в Еврозоната гарантира правото му да откаже разпит от външен човек. Ако това беше официално разследване на АГЛОН, бихме могли да окажем известен натиск, но сам по себе си аз нямам необходимата тежест. Но все пак ми се струва, че ще се съгласи на разговор с мен.

— И основава ли се на нещо тази твоя догадка? — попита Нортън.

— Да, на предишен опит. — Карл се поколеба. — Ние, хм, погаждаме се.

— Ясно. Преди три години ти го арестуваш, обричаш го на доживотна присъда в турската пустиня и в резултат на това сте първи приятели?

— Анадолът не е пустиня — разсеяно каза Ертекин, все така загледана през прозореца.

— Не съм казал, че сме първи приятели, казах, че се погаждаме. След като го открих, се наложи да останем няколко дни в Лима, докато се уредят подробностите по трансфера. Неван обича да говори, а аз умея да слушам. И двамата…

От бюрото на Нортън в другия край на кабинета се чу телефонен звън. Том стрелна Карл с поглед, после тръгна към телефона. Ертекин най-после обърна гръб на прозореца и на свой ред прикова Карл с натежал от недоверие поглед.

— Смяташ, че ще те пусна да прекосиш Атлантика, точно сега?

Карл сви рамене.

— Прави каквото искаш. Щом предпочиташ да тръгнеш по друга нишка, моля, намери си някоя. Но Неван е очевидният избор. Едва ли ще се съгласи да говори с мен виртуално, защото виртуалната самоличност може да се фалшифицира. Честно казано, на негово място и аз не бих се съгласил. Нали знаеш, ние, генетичните динозаври, не си падаме по новите технологии.

Не му убягна лекият трепет на устните й, преди тя да потисне неканената усмивка. Нортън се върна, приключил разговора, и мигът отлетя.

— Познайте от три пъти — сърдито каза Нортън.

— Мерин се е окопал в сграда на ООН с ядрена бомба — жизнерадостно се отзова Карл. — И държи като заложници достатъчно делегати, за да не остане гладен чак до Коледа.

— Радвам се, че ти е забавно. Не позна обаче. Не Мерин е новината, а ти. Всички канали гърмят. Тринайска спасява висш служител на КОЛИН, убива двама.

— О, мамка му! — Раменете на Ертекин увиснаха. — Само това ни липсваше. Как са разбрали?

— Явно някакво дребно лайно от градските новини е получило вдъхновение. Видял нашия приятел на репортажа от местопрестъплението, лицето му му се сторило познато, пуснал го за разпознаване и изскочила препратка към неприятностите ни във Флорида. — Нортън посочи. — Или пък е било заради това яке. Бие на очи, а и не е точно по последната мода. Както и да е, онзи тип се обажда в двадесет и осми участък и задава няколко подвеждащи въпроса. И му излязъл късметът. Или е попаднал на някой удивително услужлив полицай, или на някой удивително тъп.

— Шибаният Уилямсън.