Unknown

- Госпожа Трентам разправя на всеки срещнат, че били предложили на Гай да стане съдружник във фирма за продажба на едър рогат добитък, твърде изгодна покана, за да я отхвърли, пък било то и с цената на това да напусне полка. Мен ако питате, и вярва само свещеникът.

Но дори Дафни нямаше отговор защо Трентам е искал толкова много да се сдобие с малката маслена картина.

Подполковникът и Елизабет също дойдоха няколко пъти на свиждане на Беки и тъй като той постоянно говореше за бъдещето на търговското дружество и нито веднъж не отвори дума, че ги напуска, Чарли също реши да не го пита.

Накрая разбра от Краудър кой е купил жилищните сгради на Челси Терас.

След месец и половина закара много внимателно жена си на Гилстън Роуд. Господин Армитидж бе препоръчал тя да си почине един месец и чак тогава да мисли да се връща на работа. Чарли обеща на хирурга, че няма да разрешава на Беки да пипа нищо, докато не е сигурен, че тя се е възстановила напълно.

Сутринта, след като жена му се върна вкъщи, Чарли я остави да лежи, облегната на няколко възглавници, и да чете и се върна на Челси Терас, където веднага влезе в бижутерията, която беше купил в отсъствието на жена си.

Доста дълго избира, докато накрая хареса гердан от изкуствени перли, златна гривна и дамски часовник, които после нареди да бъдат пратени на Грейс, на главната сестра в отделението и на медицинската сестра, грижила се за Беки по време на непредвидения и престой в болница „Гай“. Следващата му спирка беше магазинът за плодове и зеленчуци, където помоли Боб да напълни кошница с най-хубавите плодове, сетне избра лично от магазина на номер сто и едно бутилка отлежало вино.

- Изпрати от мое име плодовете и виното на господин Армитидж, живее на Кадоган Скуеър номер седем - допълни той.

- Веднага - обеща Боб. - Нещо друго?

- А, да, докато лекарят е жив, имай грижата да получава всеки понеделник плодовете и виното.

След около месец, през ноември 1922 година, Чарли научи, че Арнолд среща трудности в изпълнението на една проста задача: да намери продавачка. Напоследък той имаше най-големи неприятности именно с подбора на служителите - за всяко освободено място се явяваха от петдесет до сто кандидати. Арнолд ги отсяваше до неколцина, тъй като Чарли и досега държеше да разговаря с кандидатите, преди да реши кого да назначат.

Онзи понеделник Арнолд вече бе разгледал молбите на няколко момичета, изявили желание да започнат работа като цветарки на мястото на една от най-старите служителки във фирмата, която се беше пенсионирала.

- Сведох кандидатките до три - обясни заместникът на Чарли. - Но си казах, че сигурно ще проявиш интерес към едно от момичетата, което отхвърлих. Не отговаряше на изискванията. И все пак...

Чарли погледна листа хартия, който Арнолд му подаде.

- Джоан Мур. А защо да... - подхвана той, докато преглеждаше набързо молбата. - Ясно - рече след малко. - Много си наблюдателен, Том. - Чарли прочете още няколко реда.

- На мен обаче не ми трябва... но от друга страна, може би ми трябва. - Той вдигна очи. - Повикай през следващата седмица госпожица Мур, искам да се видя с нея.

В четвъртък Чарли разговаря в дома си на Гилстън Роуд близо час с Джоан Мур и първото впечатление, което тя му направи, бе на весело момиче, което, макар и незряло, има добри обноски. Ала преди да я назначи за камериерка на госпожа Тръмпър, реши, че трябва да и зададе още няколко въпроса.

- Защо кандидатствате за работата, защото знаете за отношенията между жена ми и бившата ви работодателка ли?

Момичето го погледна право в очите.

- Да, драги ми господине, знаех.

- Предишната ви работодателка уволни ли ви?

- Не бих казала, че ме е уволнила, драги ми господине, но когато напуснах, отказа да ми даде препоръка.

- Каква причина изтъкна?

- Излизах с един от лакеите и пропуснах да уведомя иконома, който отговаря за прислугата.

- Още ли излизате с този лакей?

Момичето се подвоуми.

- Да, драги ми господине - потвърди то. - Мислим да се оженим, след като посъберем пари.

- Чудесно - отвърна Чарли. - В такъв случай в понеделник сутринта се явете на работа. Господин Арнолд ще има грижата да оформи назначението.

Когато Чарли съобщи на Беки, че и е наел камериерка, тя се засмя, сетне попита:

- И какво ще я правя тая камериерка?

След като той и обясни, Беки само отсече:

- Ти, Чарли Тръмпър, си коварен тип!

През февруари 1924 година, на месечното заседание на управителния съвет Краудър предупреди колегите си, че магазинът на Челси Терас номер едно може би ще бъде обявен за продан по-рано, отколкото са очаквали.

- Как така? - възкликна притеснен Чарли.

- Преценката ти, че Фодъргил ще издържи още най-много две години, май ще се окаже пророческа.

- Колко иска за магазина?

- Не е толкова просто.

- В смисъл?

- Фодъргил е решил да го продаде на търг, който да проведе сам.

- На търг ли? - изненада се Беки.

- Да - потвърди Краудър. - Така няма да плаща на посредници.

- Ясно. За колко според теб ще се продаде помещението? - поинтересува се подполковникът.