Unknown

Спря на ъгъла на Челси Терас и се загледа в галерията на номер едно, която с огромния си еркерен прозорец и двойната врата винаги щеше да привлича най-силно вниманието сред магазините на улица Челси Терас. Знаеше, че не след дълго ще дойде времето, когато ще влезе вътре и ще предложи на господин Фодъргил чек за тлъста сума, с която търговецът на произведения на изкуството да си покрие дълговете: неотдавна един напуснал наскоро служител на Фодъргил беше уверил Чарли, че бившият му шеф е на червено с над две хиляди лири стерлинги.

Чарли влезе в помещението на номер едно, но този път, за да плати много по-малка сума, и попита момичето зад щанда дали са готови с новата рамка на картината с Богородица и Младенеца: бяха му обещали да я направят преди цели три седмици.

Той не роптаеше, че са се забавили, защото така си намираше поредното оправдание, за да поразузнае. Тапетите зад щанда все така си бяха отлепени, беше останала само една продавачка и от това Чарли разбра, че собственикът невинаги успява да се разплати със служителите си.

Господин Фодъргил най-после се появи с малката маслена картина в нова позлатена рамка и я подаде на Чарли.

- Благодаря ви - рече младежът, сетне отново се взря в червените и сините тонове, нанесени със замах, и разбра колко много му е липсвала картината. — Колко ли струва? – попита той нехайно Фодъргил и му подаде банкнота от десет шилинга.

- Най-много няколко лири - оповести експертът и се пипна по папийонката. - Навсякъде из Европа ще намерите безброй образци, посветени на темата и нарисувани от незнайни художници.

- Просто се чудех - каза Чарли, след което си погледна часовника и пъхна квитанцията в джоба си.

Беше си оставил достатъчно време, за да се поразходи през Принсес Гардънс и да отиде у подполковника няколко минути преди десет. Сбогува се с господин Фодъргил и си тръгна.

Макар да бе рано, по улиците на Челси имаше доста хора и Чарли поздрави с вдигане на шапка неколцина от клиентите си, които срещна.

- Добро утро, господин Тръмпър.

- Добро утро, госпожо Саймъндс - отвърна младежът и понечи да прекоси улицата, за да мине напряко през парка.

Замисли се какво да каже на подполковника, след като разбере защо той се е отказал от поста председател на управителния съвет. Каквато и да беше причината, Чарли бе решен да не губи стария воин. Затвори след себе си вратичката на парка и тръгна по пътеката през моравата.

Дръпна се, за да стори път на жена с детска количка, и изкозирува на шега на възрастен войник, седнал на една от пейките, за да си свие цигара. След като прекоси тясната морава, излезе на Гилстън Роуд и отново затвори вратичката.

Продължи нататък към Трегънтър Роуд и ускори крачката. Усмихна се, когато пред него изникна малкият му дом, и понеже мислите му още бяха погълнати от подполковника и причината той да напусне фирмата, съвсем забрави, че носи под мишница картината.

Обърна се веднага щом чу писъка и как се затръшва врата - по-скоро по рефлекс, отколкото за да види какво става. Застина на място, съгледал опърпан тип, който изтичва на пътя и се стрелва право към него.

Продължи да стои като омагьосан, докато мъжът с вид на скитник се приближаваше все повече и повече. Накрая спря внезапно на две-три крачки от Чарли. Няколко мига двамата се гледаха, без да проронват и дума. Отпърво Чарли не се сети кой е четинестият дрипав човек пред него. После го позна, ала направо не повярва на очите си.

Не можеше да приеме, че брадясалият тип с опърпан шинел и износено кепе е същият мъж, когото е видял преди около пет години в Единбург.

Единственото, което го връщаше към онзи спомен, бяха трите чисти ивички върху еполетите на Трентам, очевидно останали от капитанските нашивки.

Трентам премести поглед надолу и се вторачи в картината, която Чарли носеше под мишница, после най-неочаквано му се нахвърли и му я изтръгна. Обърна се и пак хукна презглава в посоката, откъдето беше дошъл. Без да губи и миг, Чарли го подгони и започна бързо да го настига, понеже тежкият шинел, а и картината, която нападателят бе стиснал не на живот, а на смърт, му пречеха да тича.

Младежът бе само на метър от него и тъкмо понечи да му се хвърли и да го хване през кръста, когато чу втория писък. Поколеба се за миг, после си даде сметка, че отчаяният вик е долетял от неговата къща. Знаеше, че няма друг избор, освен да остави Трентам да му избяга с картината. Смени посоката и се втурна нагоре по стълбите пред номер единайсет. Нахълта в дневната, където завари готвачката и бавачката, надвесени над Беки. Тя се беше проснала на дивана и пищеше от болка.

Щом видя Чарли, очите и светнаха.

- Бебето е на път да се роди - беше единственото, което му каза.

- Вдигни я внимателно и ми помогни да я пренеса до автомобила - помоли Чарли готвачката.

Двамата изнесоха Беки от къщата и както я държаха, тръгнаха по пътеката, а бавачката изтича да им отвори вратата на автомобила и да им помогне да положат родилката на задната седалка.

Чарли се метна зад волана и изкрещя на готвачката, която вече въртеше манивелата, за да запали двигателя.