Unknown

Докато пиеха бренди в поредното помещение, пълно с предци, включително с малък маслен портрет на Чарли Красавеца³³, Беки слушаше как Дафни описва американците: били големи симпатяги, но си били и доста смотани, африканците пък били пълна скръб. Но най-загубени и се сторили индийците, например онзи дядка, дето ходел на заседания на правителството, омотан в покривка за маса.

- За кого говориш, да не би за Ганди? - попита Чарли, който сега пафкаше по-самоуверено с пурата. - Лично аз го смятам за твърде интересен.

Докато се връщаха на Гилстън Роуд, Беки не млъкна - бързаше да сподели клюките, които бе чула от Дафни. Чарли разбра, че двете жени не са зачекнали темата за Трентам и за заплахата, която той би могъл да представлява.

През нощта спа неспокойно - отчасти заради многото храна и алкохол, които бе погълнал, но главно защото мислите му прескачаха от подполковника, кой знае защо, решил да напусне фирмата, към Трентам, който всеки момент щеше да се върне в Англия.

В четири часа стана, облече набързо най-старите си дрехи и се отправи към тържището, нещо, което и досега се стараеше да прави поне веднъж в седмицата, доскоро убеден, че в „Тръмпър“ няма човек, който да познава „Ковънт Гардън“ по-добре от него - неотдавна обаче се бе натъкнал на пазара на търговец - Нед Денинг, който успя да му пробута две-три щайги презряло авокадо, а след ден някак го предума да купи щайга портокали, които изобщо не му трябваха. На третия ден Чарли реши да стане много рано и да прави, да струва, но да отстрани веднъж завинаги този човек от тържището.

Следващия понеделник Нед Денинг вече работеше във фирма „Тръмпър“ като първи управител на бакалията.

Тази заран Чарли намери добра стока, с която да зареди магазините на номера сто трийсет и едно и сто четирийсет и седем, а след час Боб Мейкинс дойде с новия пикап, за да ги върне с Нед на Челси Терас.

След като пристигнаха в магазина за плодове и зеленчуци, Чарли помогна да разтоварят и да подредят стоката, сетне, малко след седем, се прибра вкъщи за закуска. Реши, че още е раничко да звъни по телефона на подполковника.

Готвачката му донесе яйца с бекон, които той подели с Даниъл и бавачката. Беки не слезе за закуска - още не се бе възстановила от последиците на обилната вечеря у Дафни.

Докато се хранеха, Чарли почти през цялото време отговаряше с радост на безкрайните, несвързани помежду си въпроси на Даниъл, докато бавачката не грабна малчугана и въпреки че той се задърпа, не го качи в детската стая. Чарли махна капачето на красивия старовремски джобен часовник. Беше осем без нещо, но той вече не издържаше, затова отиде в антрето, вдигна слушалката на телефона и помоли телефонистката да го свърже с Кензингтън 1729.

- Търся подполковника - рече младежът след малко.

- Ще му предам, че се обаждате вие, господин Тръмпър - прозвуча в отговор.

Чарли се развесели при мисълта, че когато говори по телефона, винаги го познават по акцента.

- Добро утро, Чарли - гръмна друг акцент, който също не можеше да бъде сбъркан.

- Може ли да намина към вас, подполковник? - попита младежът.

- Ама разбира се, добре си дошъл - рече военният. - Но нека да е след десет, мой човек. Тогава Елизабет вече няма да си е вкъщи, отива на гости на сестра си в Камдън Хил.

- Ще дойда точно в десет - обеща Чарли.

След като приключи разговора, реши да запълни двата часа, като обиколи всички магазини. Още преди Беки да е отворила очи, той излезе за втори път тази сутрин от къщи и се отправи към Челси Терас.

Мина през железарията да вземе своя заместник, майор Арнолд, и тръгна заедно с него да проверява осемте магазина. Докато вървяха покрай сградата с жилищата, му обясни, че смята да я бутне и на нейно място да построи нови магазини.

След като излязоха от номер сто двайсет и девет, Чарли сподели с Арнолд тревогата си, че нещата в магазина за алкохолни напитки все още не вървят, и то въпреки новата система за доставки, която първоначално бяха въвели само в магазина за плодове и зеленчуци. Чарли се гордееше, че това е един от първите лондонски магазини, приемащи поръчки и по телефона - стоката се доставяше още същия ден на клиентите със сметки при тях. Това бе поредното хрумване, което бе заимствал от американците: колкото повече четеше за постиженията на колегите си в Щатите, толкова повече му се приискваше да посети страната и да види всичко с очите си.

Още помнеше първите доставки по домовете, с които се бе заел: бе използвал сергията на колела на дядо си и бе пращал Кити при клиентите. Сега караше син пикап последен модел с три конски сили, отстрани на който със сини букви пишеше: „Тръмпър, честен търговец от 1823 г.“