Unknown

Умолявах я да си намери работа, дори и предложих да я назнача при мен, тя обаче ми обясни, че просто не и понасяло да работи. Разговорите ни всъщност продължаваха броени минути, защото веднага щом си получеше парите, Кити бързаше да си тръгне. Давах си сметка, че магазините ми стават все повече и заради това ще ми бъде все по-трудно да убедя сестра си най-после да се погрижи за себе си, а след като ние с Беки се нанесохме в новата къща на Гилстън Роуд, Кити дори зачести с посещенията.

Въпреки усилията на Сид Рексол да попречи на желанието ми да се опитам да купя всеки магазин наоколо, обявен за продан - още преди да се натъкна на наистина сериозна съпротива, успях да се сдобия с още седем, - сега бях отправил поглед към номера от двайсет и пети до деветдесет и девети: жилищни сгради, които смятах да имам още преди Рексол да е усетил какво съм намислил, да не говорим пък за мечтата ми някой ден да притежавам номер едно на Челси Терас, който заради разположението си оставаше жизненоважен в дългосрочните ми намерения да изкупя всички магазини по улицата.

През 1922 година всичко вървеше по вода и аз вече чаках с нетърпение Дафни да се прибере от медения си месец, за да й разкажа какво съм постигнал в нейно отсъствие.

През седмицата, когато се върна в Англия, Дафни ни покани с Беки на вечеря в новия си дом на Итън Скуеър. Изгарях от желание да чуя всички новини, знаех и че тя ще се зарадва много, задето вече притежаваме осем магазина, нова къща на Гилстън Роуд и всеки момент ще добавим към имуществото си цяло каре с жилищни сгради. Бях наясно обаче кой ще бъде първият й въпрос, след като прекрачим нейния праг, и вече бях готов с отговора: „Ще ми трябват още десет години, докато изкупя всички магазини, стига да ми обещаеш, че няма да има потопи, епидемии от чума или войни.“ Тъкмо преди да тръгнем с Беки за вечерята у нашите приятели, в пощенската кутия на Гилстън Роуд номер единайсет се получи писмо.

То падна върху изтривалката, но дори отдалеч познах дръзкия почерк. Разкъсах плика и зачетох какво ми е написал подполковникът. Изведнъж ми призля - не проумявах защо ни в клин, ни в ръкав се оттегля от търговското ни дружество.

20.

Чарли продължи да стои сам в антрето. Реши да не казва на Беки за писмото на подполковника, докато не се приберат от вечерята у Дафни. Жена му отдавна чакаше да се види със своята приятелка и той не искаше да и съсипва вечерта.

- Добре ли си, скъпи? - попита Беки, след като слезе от горния етаж. - Виждаш ми се пребледнял.

- Добре съм, добре съм - отвърна мъжът и и пъхна припряно писмото във вътрешния си джоб. - Хайде да тръгваме, че ще закъснеем. - Погледна жена си и видя, че тя си е облякла розовата рокля с голямата джувка отпред. Спомни си, че и е помогнал да я избере. - Ослепителна си – похвали я той. - Дафни ще позеленее от завист, когато ти види роклята.

- И ти не изглеждаш зле.

- Облека ли фрак, имам чувството, че съм оберкелнер от „Риц“ - призна си Чарли, докато Беки му оправяше бялата папийонка.

- Откъде знаеш как изглеждат оберкелнерите в „Риц“, след като не си стъпвал там? - засмя се тя.

- Този път поне ми го ушиха в моята шивачница - каза Чарли и и отвори вратата.

- А плати ли го?

Докато пътуваха с автомобила към Итън Скуеър, Чарли почти не чуваше какво бъбри Беки и се опитваше да проумее защо подполковникът се оттегля от търговското дружество точно когато нещата като че ли са потръгнали добре.

- И какво според теб трябва да направя? - попита Беки.

- Каквото смяташ за добре - отвърна той.

- Откакто сме излезли от нас, ти, Чарли Тръмпър, изобщо не ме слушаш. А като си помисля, че сме женени от две години!

- Извинявай - рече мъжът и, след което спря точно зад „Силвър Гоуст“, оставен пред Итън Скуеър номер четиринайсет. - Нямам нищо против да живея тук - добави Чарли, докато отваряше вратата на жена си.

- Не бързай толкова - отвърна Беки.

- Защо пък да не бързам?

- Защото господин Хадлоу надали ще е в състояние да ти отпусне толкова пари.

Още преди да са изкачили стълбите, икономът им отвори входната врата.

- Нямам нищо против да си имам и иконом - подметна Чарли.

- Дръж се прилично - скастри го жена му.

- Добре, добре - каза Чарли. - Трябва да си знам мястото.

Икономът ги заведе в дневната, където Дафни отпиваше от чашата сухо мартини.

- Добре дошли! - извика тя.

Беки изтича при нея и я прегърна - едвам я обхвана с ръце.

- Защо не си ми казала! - възкликна гостенката.

- Малката ми тайна - поясни Дафни и се потупа по корема. - Но ти както винаги си доста по-напред от мен.

- Не бих казала - отвърна Беки. - Кога го чакаш?

- Според доктор Гулд някъде през януари. Ако е момче, ще се казва Кларънс, ако е момиче - Клариса.

Гостите се засмяха.

- Я ги виж ти! Подсмихват се! Така са се казвали най-прочутите предци на Пърси - обясни младата жена точно когато при тях в дневната дойде и съпругът и.

- Така си е, макар че Бог ми е свидетел, нямам и понятие какво точно са направили - вметна той.

- Добре дошли у дома! - каза Чарли и се ръкува с маркиза.