Unknown

Дано ме извиниш, че разчитам на дългогодишното приятелство между нашите семейства, но възникна проблем, за който съм сигурен, че си в течение. За съжаление сега установявам, че съм принуден да се обърна към теб за съдействие и съвет.

Преди известно време получих от приятелката ти Ребека Салмън писмо...“

Дафни сложи недочетените страници върху тоалетката - съжали, че писмото не е пристигнало няколко дни след като тя е заминала на меден месец. Пак се зае да преглежда списъка с гостите, но си даде сметка, че рано или късно ще и се наложи да види какво очаква Гай от нея. Отново зачете писмото:

„в което тя ми съобщава, че била бременна и че детето било от мен.

Нека още от самото начало те уверя, че не може да има по-нагла лъжа: през единствената нощ, когато съм оставал у вас, не съм имал никакъв физически контакт с Ребека.

Всъщност именно тя настоя да вечеряме на Челси Терас номер деветдесет и седем, въпреки че вече бях запазил маса в „Риц“.

С напредването на вечерта ми стана ясно, че Ребека се опитва да ме напие, затова реших да си тръгна. Да ти призная, алкохолът наистина ме беше хванал и аз не бях сигурен дали ще успея да се прибера без произшествия в гарнизона.

Ребека веднага предложи да съм останел у вас, за да съм изтрезнеел. Точно така се изрази. Аз, естествено, отказах, докато накрая тя ми обясни, че бих могъл да легна в твоята стая, понеже си щяла да се прибереш от провинцията чак на другия ден следобед - нещо, което ти по-късно потвърди.

И така, приех любезната покана на Ребека, легнах си и веднага съм заспал, после обаче се чу затръшване на врата и аз се събудих - ужасен видях, че ти стоиш пред мен. Бях още по-стъписан, когато установих, че до мен лежи Ребека - така и не съм усетил кога се е пъхнала в леглото.

Ти, естествено, се смути и веднага излезе. Без да казвам и дума, станах, облякох се и се върнах в гарнизона - най-късно в един и четвърт след полунощ си бях в стаята.

На сутринта отидох на гара „Уотърлу“, откъдето поемах към Индия, и както би могла да се досетиш, бях доста изненадан, че Ребека ме чака на перона. Стоях с нея само няколко минути, ала не оставих съмнения как се отнасям към номера, който ми е погодила предната вечер. После се ръкувах с нея и се качих на влака за Саутхамптън - изобщо не очаквах, че ще я видя някога отново. След няколко месеца обаче ненадейно получих от госпожица Салмън възмутително писмо, заради което съм принуден да търся твоята помощ.“

Дафни обърна листа и се погледна в огледалото. Нямаше никакво желание да научава какво очаква Гай от нея. Той дори бе забравил в чия стая го е заварила. След малко обаче младата жена отново насочи поглед към горния край на следващата страница и продължи да чете.