Unknown

Малко след като Биг Бен²⁷ отброи два часа, Дафни, хванала под ръка баща си, влезе от северния вход в църквата и под съпровода на „Сватбения марш“ на Менделсон пое по пътеката между пейките. Поспря, за да направи реверанс пред краля и кралицата, разположили се на запазените за тях столове отстрани на олтара, и веднага след това тръгна към Пърси. Беше чакала месеци наред този ден и сегай се стори, че венчавката е траяла само няколко мига. Когато органът засвири „Радвайте се, радвайте се“ и младоженците бяха поканени да се разпишат в страничното помещение, на Дафни и се искаше само едно - церемонията да започне отначало.

Под гръмовните звуци на камбаните невестата и младоженецът излязоха от църквата и тръгнаха по окъпаните в следобедно слънце улици на Уестминстър. Стигнаха при огромната шатра, опъната на моравата на Винсънт Скуеър, и започнаха да посрещат гостите.

Понеже трябваше да разменят с всекиго по няколко думи, накрая Дафни замалко да не опита от собствената си сватбена торта и тъкмо си гребна с вилицата от нея, когато овдовялата маркиза дотърча да оповести, че ако не приключат бързо с наздравиците и приветствията, като нищо ще изпуснат кораба.

Алджърнън Фицпатрик вдигна тост в чест на младоженците и поздрави шаферките. Пърси отговори на наздравицата изненадващо остроумно и това бе посрещнато много добре. После Дафни забърза към Винсънт Скуеър номер четирийсет и пет, където живееше неин далечен вуйчо, за да свали булчинската рокля и да се преоблече за пътуването.

На тротоара отново се бе струпало множество: всички мятаха ориз и розови листенца, а Хоскинс чакаше, за да откара младоженците в Саутхамптън.

След половин час той пое бавно покрай Кю Гардънс²⁸, оставяйки сватбарите да празнуват без булката и младоженеца.

- Е, Пърси Уилтшир, вече няма отърване, с мен ще си до гроб - рече Дафни на съпруга си.

- Лично аз съм на мнение, че майките ни са се погрижили за това още преди да се запознаем - отвърна Пърси. - Наистина смешно.

- Смешно ли?

- Да. Можех да сложа край на съзаклятничеството им преди доста години, като им съобщя, че и през ум не ми минава да се женя за друга.

Дафни за пръв път се замисли сериозно за медения месец точно когато шофьорът спря ролс-ройса на пристанището цели два часа преди „Мавритания“ да потегли на път. С помощта на неколцина носачи свали от багажника двата пътнически сандъка - четиринайсет други вече бяха натоварени на кораба още предния ден, - а Дафни и Пърси се отправиха към мостика, където ги чакаше заместник-капитанът.

Той пристъпи да посрещне маркиза и неговата невеста, но точно тогава някой от тълпата се провикна:

- Попътен вятър, Ваша Светлост! Ние с госпожата не можем да се нарадваме на маркизата - наистина е неотразима.

Двамата се обърнаха и прихнаха, съгледали Чарли и Беки, които стояха, както бяха облечени официално - като за сватба, сред навалицата.

Заместник-капитанът заведе четиримата в кабина „Нелсън“, където те завариха поредната бутилка шампанско, чакаща да бъде отворена.

- Как успяхте да ни изпреварите? - учуди се Дафни.

- Е, може и да нямаме ролс-ройс, милейди, но минахме с двуместната си таратайка от другата страна на Уинчестър и се оказахме по-бързи от Хоскинс.

Всички се засмяха, само Беки продължи да мълчи, загледана в малката диамантена брошка, която стоеше много красиво върху ревера на костюма на младоженката.

Чуха се три свирки и заместник-капитанът подкани семейство Тръмпър да слязат от кораба, ако не искат и те да поемат заедно с Уилтширови към Ню Йорк.

- Ще се видим някъде подир година - извика Чарли, след като стъпи на мостика и се обърна да им махне.

- Дотогава ще сме обиколили света, моето момиче - прошепна Пърси на жена си.

Дафни също махна.

- Да, да. Докато се върнем, кой знае какво още ще са измислили тези двамата.

П О Л К О В Н И К Х А М И Л Т Ъ Н

1920-1922

16.

Физиономист съм и познах мъжа, който ми теглеше картофите, още щом го зърнах. После се сетих и какво пише на табелата над входа на магазина. Точно така, Тръмпър, Ч., ефрейтор. Не, накрая, ако не ме лъже паметта, го произведоха сержант. Как ли се казваше онзи негов приятел, който посмъртно бе удостоен с медал за храброст? А, да, Прескот, Т., редник. Обяснението за смъртта му нещо не ми се стори убедително. Божичко, какви само подробности се запечатват в паметта ни!

Когато се прибрах за обяд, казах на госпожата, че съм срещнал сержант Тръмпър, тя обаче не прояви особен интерес, докато не и подадох плодовете и зеленчуците. Чак тогава ме попита откъде съм ги купил.

- Как откъде, от Тръмпър - натъртих аз.

Тя кимна и не каза нищо повече, но явно е запомнила името.