Unknown

- Едно е сигурно, скъпа - не можеш да обсъждаш съдържанието на писмото с Чарли и Беки. Освен това трябва да покажеш недвусмислено на Трентам, че ако те попитат без заобикалки кой е баща на детето, ти ще се чувстваш длъжна да кажеш истината. - Той замълча и си гребна от супата. - Заклевам се, че докато съм жив, няма да разговарям повече с госпожа Трентам - допълни подполковникът, без да дава обяснения.

Дафни беше изненадана - до този миг не бе и подозирала, че Хамилтън се е срещал някога с тази вещица.

- Дали, скъпа, да не обединим усилията си, за да съчиним подобаващ отговор на писмото? - предложи сър Данвърс, след като помисли още малко.

Точно тогава сервитьорката им донесе две порции от специалитета на деня и той млъкна.

- Ще ви бъда много признателна, ако сметнете, че сте в състояние да ми помогнете - рече припряно Дафни. - Но според мен първо съм длъжна да ви кажа всичко, което знам.

Подполковникът кимна. Когато младата жена приключи с разказа си, чинията на Хамилтън беше празна.

- Вече знаех повечето неща - призна той и вдигна салфетката към устните си. - Но все пак научих от теб някои важни подробности. Не съм и подозирал, че Трентам е такъв изпечен негодник. Сега, като се замисля, виждам, че е трябвало да настоявам за по-обстойно разследване, преди да го предложа за медал. - Подполковникът стана от масата. - Бъди така любезна, позабавлявай се със списанията в кафенето, а през това време аз ще се постарая да съчиня първата чернова.

- Съжалявам, че ви създавам такива главоболия - подхвана Дафни.

- Я не се занасяй. Поласкан съм, че ми се довери.

Той стана и се запъти към читалнята на клуба.

Появи се след близо час, когато Дафни преглеждаше за втори път обявите за бавачки в „Лейди“.

Метна припряно списанието на масичката и изправи гръб. Подполковникът и връчи листовете с резултатите от своите усилия, които Дафни преглежда мълком няколко минути.

- Един дявол знае какво щеше да направи Гай, ако аз му бях написала такова писмо - каза тя накрая.

- Какво толкова би могъл да направи, скъпа! Просто ще напусне полка. И то според мен незабавно. - Подполковникът сбърчи чело. - Крайно време е Трентам да осъзнае последиците от постъпките си - ако не за друго, то заради отговорността, която носи към Беки и детето.

- Да де, но тя е щастливо омъжена, едва ли е честно към Чарли - простена младата жена.

- Виждала ли си напоследък Даниъл? - попита подполковникът, след като понижи глас.

- Преди няколко месеца. Защо?

- Защото няма да е зле да го поразгледаш отново - не са много хората в рода на Тръмпър и на Салмън, които са с руса коса, орлов нос и наситеносини очи. Опасявам се, че момченцето прилича по-скоро на обитателите на Асхърст в графство Баркшир. При всички положения Беки и Чарли ще се видят принудени рано или късно да кажат на детето истината, ако не искат в бъдеще да имат още по-големи неприятности. Прати писмото - отсече той и почука с пръсти по масичката отстрани. - Това мога да те посъветвам.

Още щом се прибра на Лаундс Скуеър, Дафни се качи право в стаята си. Седна на писалището и веднага се зае да преписва текста на подполковника.

Накрая прочете още веднъж единствения абзац в писанията му, който бе пропуснала, и се помоли мрачното му предсказание да не се сбъдне.

След като приключи със своя вариант на писмото, накъса съчиненото от сър Данвърс и повика със звънеца Уентуърт.

- Едно писмо. Пусни го в пощенската кутия - бе единственото, което му нареди.

Подготовката за сватбата навлезе в толкова трескава фаза, че след като предаде на иконома писмото, Дафни съвсем забрави за проблемите на Гай Трентам. Трябваше да избере шаферките, и то така, че да не обиди половината роднини, да търпи безкрайните проби при шивача, да проверява кой до кого ще седи на гощавката, така че роднините и, които от години не си говореха, да не са озоват на една маса или на една и съща скамейка в църквата, и накрая да излезе на глава с бъдещата си свекърва, овдовялата маркиза, която вече бе омъжила трите си дъщери и по всички въпроси имаше по три мнения. Накрая Дафни се почувства наистина капнала.

До венчавката оставаше, има-няма, седмица, когато тя предложи на Пърси да отидат незабавно в първото гражданско отделение и да се разпишат, без да казват на никого.

- Както искаш, моето момиче - отвърна той - отдавна бе престанал да слуша, ако му говореха за сватбата.

На шестнайсети юли 1921 година, в шест без седемнайсет, Дафни се събуди напълно изтощена, но в два без петнайсет на обяд, когато излезе на огрения от слънце Лаундс Скуеър, вече преливаше от сили и очакваше с нетърпение събитието.

Баща и и помогна да се качи по стъпалата на откритата карета, с която баба и и майка и също бяха пътували до църквата в деня на своите сватби. Неколцина души от прислугата и доброжелатели поздравиха с възгласи невестата, когато тя се отправи към Уестминстър²⁶, други и махаха от тротоара. Офицерите изкозируваха, контета и пратиха въздушни целувки, момичетата, които също копнееха да се задомят, я изпратиха с въздишки.