Unknown

- Не можем да се оплачем - закашля се Пърси. - А Беки се справи блестящо — допълни той точно когато госпожа Салмън се върна с огромна чиния, отрупана със сандвичи.

- Ако Беки е наследила здравия разум на майка си, госпожо Салмън - рече Дафни, докато избираше сандвич с краставица за Пърси, - ще се справя прекрасно и в реалния живот, защото, мен ако питате, след четвърт час няма да има и следа от сандвич. - За себе си избра сандвич с пушена сьомга. - Притесняваше ли се, когато се качи на сцената? - обърна се Дафни към своята приятелка.

- И още как! - призна си Беки. - Когато кралят ми нахлупи качулката, нозете ми направо се подкосиха. А после, когато се върнах на мястото си, видях, че Чарли плаче.

- Сторило ти се е - възропта мъжът и.

Беки не каза нищо, само го хвана под ръка.

- Лично на мен алената качулчица ми хареса много - включи се в разговора и Пърси. - Мисля, че ще предизвикам фурор, ако и аз си сложа такава на бала на Ловното дружество.

- Но преди да се издокараш с такава качулка, ще се наложи да поработиш доста, Пърси.

Всички се извърнаха да видят кой се намесва в разговора. Пърси сведе глава.

- Както винаги сте прав, Ваше величество. Ала се опасявам, че никога няма да се добера до подобно отличие.

Кралят се усмихна и допълни:

- Бих казал, драги ми Пърси, че сте се отдалечили доста от обичайната си среда.

- Тук съм заради една приятелка на Дафни - поясни другият мъж.

- Дафни, миличка, радвам се да те видя - продължи кралят. - Още не съм имал възможност да ти честитя годежа.

- Тъкмо вчера получих мило писъмце от кралицата, Ваше Величество. За нас е чест, че и двамата ще присъствате на венчавката.

- Да, огромна чест - потвърди Пърси. - Разрешете да ви представя госпожа Тръмпър, която днес получи научна степен. - Беки за втори път се ръкува с краля. - Това е нейният съпруг, господин Чарлс Тръмпър, и майка и - госпожа Салмън, а това е леля и - госпожица Роуч.

Кралят се здрависа и с четиримата и рече:

- Браво на вас, госпожо Тръмпър. Наистина се надявам да използвате познанията си за някое благородно начинание.

- Постъпвам на работа в „Сотби“, Ваше Величество. Ще започна като стажантка в отдела за изящни изкуства.

- Чудесно, чудесно! Мога само да ви пожелая по-нататъшни успехи, госпожо Тръмпър. Ще чакам с нетърпение да се видим на венчавката, Пърси, ако не и по-рано.

Кралят кимна и се отправи към друга групичка.

- Много свестен човек - отбеляза Пърси. - Страшно мило, че дойде да ни поздрави.

- Нямах представа, че познаваш... - подхвана Беки.

- Да ти призная - прекъсна я той, - моят прапрапрапрадядо се е опитал да убие неговия прапрапрапрадядо и ако беше успял, сега може би щяхме да бъдем с разменени места. Въпреки това той винаги е проявявал разбиране.

- И какво се е случило с твоя прапрапрапрадядо? - полю- бопитства Чарли.

- Бил е изселен - обясни другият мъж. - И мен ако питате, с основание. Инак е щял да посегне повторно.

- Майко мила! - засмя се Беки.

- Какво има? - попита Чарли.

- Току-що се сетих кой е прапрапрапрадядото на Пърси.

Дафни така и не успя да се види преди венчавката с Беки беше толкова погълната от последните приготовления, че не и оставаше нито миг свободен. Все пак на прием у лейди Сенам на Онзлоу Скуеър срещна съвсем случайно подподполковника и жена му и се поинтересува какво ново-старо на Челси Терас. Подполковникът и съобщи sotto voce²⁵, че Чарли е изтеглил от банката доста голям заем, „въпреки че се е разплатил до последното пени с другите си кредитори“. Дафни се усмихна, припомнила си, че в съвсем свой стил Чарли и е изплатил доста месеци преди крайния срок последната вноска от парите, които му е отпуснала.

- Току-що научих, че е хвърлил око на поредния магазин - допълни военният.

- Този път на кой?

- На хлебарницата - номер сто четирийсет и пет.

- Бащата на Беки е бил хлебар - отбеляза младата жена.

- Сигурни ли са, че ще успеят да го купят?

- Според мен да, макар и да се опасявам, че този път на Чарли ще му се наложи да се поизръси доста над пазарната цена.

- Защо?

- Хлебарницата се пада точно до магазина за плодове и зеленчуци и господин Ренолдс си дава прекрасно сметка, че Чарли много държи да я купи. Чарли обаче го е примамил с предложение той да остане управител на фурната и да получава дял от печалбата.

- Хммм. И докога според вас ще важи уговорката?

- Само докато Чарли усвои отново тънкостите на занаята.

- Ами Беки?

- Започнала е работа в „Сотби“. Като секретарка.

- Моля? - подвикна Дафни. - За какво и беше да блъска толкова много за научна степен - за да стане секретарка ли?

- В „Сотби“, каквато и подготовка да имаш, очевидно започваш от най-ниското стъпало. Така поне ми обясни Беки - уточни подполковникът. - Започваш от нулата, независимо дали си син на председателя на управителния съвет, дали години наред си работил в престижна галерия в Уест Енд, дали имаш научна степен, или си завършил първо отделение. Но установят ли, че си добър в работата, веднага те прехвърлят в някой от специализираните отдели. А не като в армията.

- А Беки какво иска?