Unknown

- Ето го и ректората! - възкликна младата жена, сякаш се е натъкнала на все още неоткрита пирамида.

- Да, милейди - отвърна Хоскинс.

- И не забравяй, Пърси... - подхвана Дафни.

- Какво, моето момиче?

- Не говори, ако не те питат. Тук не сме в свои води и не искам да ни направят за смях. Сети ли се да вземеш поканата и билетите с местата?

- Сложих ги някъде - отвърна той и затърси по джобовете си.

- В горния ляв вътрешен джоб на сакото ви са, Ваша светлост - намеси се шофьорът и спря автомобила.

- Разбира се, че са там - рече Пърси. - Благодаря ти, Хоскинс.

- За мен беше удоволствие, милорд - изтананика мъжът.

- Върви след навалицата - нареди Дафни. - И се прави, че идваш тук всяка седмица.

Минаха покрай неколцина униформени разпоредители, накрая им провериха билетите и ги заведоха на техните места.

- Никога досега не съм седяла толкова назад - завайка се Дафни.

- И аз само веднъж съм се опитвал да бъда назад в театър - призна си Пърси. - В театъра на бойните действия, където германците изпълняваха главната роля.

Той пак се закашля.

Двамата замълчаха в очакване да се случи нещо. Сцената беше гола, ако не се броят четиринайсетте стола, два от които - средните, можеха да бъдат описани като престоли.

В три без пет десетима мъже и две жени - всички облечени в нещо, което според Дафни приличаше на черни халати, и с алени шалове, преметнати през вратовете, - излязоха в индийска нишка на сцената и си седнаха на местата. Празни останаха само двата престола. Точно в три часа вниманието на младата жена бе привлечено от фанфарите, които оповестиха появата на краля и кралицата. Присъстващите станаха на крака, за да ги посрещнат, а те се разположиха в средата на ректората. Пак прави, всички изслушаха химна.

- Ако отчетем обстоятелствата, кралят изглежда много добре - отбеляза Пърси, след като си седна на мястото.

- Мълчи! - скастри го Дафни. - Тук никой не го познава.

Възрастен мъж в дълга черна тога, който единствен продължаваше да стои прав, изчака всички да заемат местата си, пристъпи напред, поклони се на краля и кралицата и се обърна към публиката.

Оказа се, че това е заместник-ректорът, сър Ръсел Ръсел-Уелс, който дръпна дълга реч. Пърси се обърна към годеницата си:

- Нима този тип очаква да му разбираме всичките дрънканици? Отказах се от латинския още в четвърти клас.

- И аз издържах да го уча само една година.

- Значи и ти, моето момиче, няма да ми помогнеш особено - изшушука Пърси.

От предния ред се обърнаха и ги изгледаха на кръв.

До края на тържеството Дафни и Пърси се опитаха да мълчат, макар че от време на време се налагаше тя да го стиска по коляното, защото годеникът и току се наместваше на неудобния дървен стол.

- На краля му е лесно - тихо каза Пърси. - Я каква голяма възглавница са му сложили!

Най-сетне настана и мигът, заради който бяха дошли.

Заместник-ректорът, който продължаваше да чете имената в почетния списък, най-после стигна до буквата „Т“ и оповести:

- Госпожа Тръмпър, бакалавър на хуманитарните науки, степен, присъдена и от колежа „Бедфорд“.

Присъстващите изръкопляскаха дваж по-разгорещено, както всеки път, когато по стълбите се качваше жена, за да получи своята диплома. Беки направи реверанс на краля, докато той и надяваше върху тогата нещо, описано в програмата като „алена качулка“, и и връчи пергаментов свитък. Тя отново се поклони, отстъпи две крачки назад и се върна на мястото си.

- Аз надали щях да се справя толкова добре - отбеляза Пърси и също заръкопляска. - А никой не присъжда награда на човека, който я е подготвил така блестящо - допълни той.

Дафни се изчерви. Двамата изчакаха на местата си заместник-ректорът да изкара азбуката до края, после се измъкнаха в парка, където щеше да има увеселение.

- Не ги виждам никъде - завайка се Пърси и се завъртя, както стоеше насред моравата.

- Аз също - рече Дафни, - но ти продължавай да търсиш. Някъде тук са.

- Добър ден, госпожице Харкорт-Браун.

Дафни се обърна рязко.

- О, здравейте, госпожо Салмън, страшно се радвам да ви видя. Каква прелестна шапчица имате, без труфила по нея, ами скъпата госпожица Роуч! Това, Пърси, е майката на Беки, госпожа Салмън, и леля и - госпожица Роуч. Моят годеник...

- Много се радвам да се запознаем, Ваша светлост - възкликна госпожа Салмън и се запита дали в дамския кръжец в Ромфорд изобщо ще и повярват, когато им разкаже.

- Сигурно се гордеете много с дъщеря си - подхвана Пърси.

- Да, гордея се, Ваша светлост - потвърди жената.

Госпожица Роуч стоеше като истукан и не изрази мнение.

- А къде е нашата малка учена? - попита Дафни.

- Тук съм, тук съм - подвикна Беки. - А вие къде се губите? - попита тя и се отскубна от неколцината абсолвенти, с които беше.

- Издирваме те.

Двете момичета се прегърнаха.

- Виждали ли сте някъде майка ми?

- Току-що беше с нас - огледа се Дафни.

- Май отиде за сандвичи - намеси се госпожица Роуч.

- Съвсем в неин стил - прихна Беки.

- Здравей, Пърси - поздрави Чарли. - Как е, как е?