Unknown

Името не ми говореше нищо, затова се поинтересувах какво е искала. Кати ми подаде малка маслена картина, на която беше изобразена Богородица с Младенеца.

- Попита дали още е възможно да я включим в търга на италиански произведения на изкуството. Не знаеше нищо за картината и да ви призная, като гледах посетителката, се зачудих дали платното не е откраднато. Тъкмо се канех да се обърна към господин Лосън.

Погледнах маслената картина и веднага се досетих, че я е донесла най-малката сестра на Чарли.

- Оставете на мен.

- Както кажете, лейди Тръмпър.

Качих се с асансьора на последния етаж, подминах като хала Джесика Алън и нахълтах в кабинета на Чарли. Подадох му картината - да я види, и набързо му обясних как е попаднала при нас.

Той отмести книжата върху писалището и дълго разглежда платното, без да каже дума.

- Едно е сигурно - промълви накрая. - Кити никога няма да ни каже откъде я е взела, инак е щяла да дойде направо при мен.

- И какво ще правим сега?

- Ще включим платното в търга, както е поискала сестра ми, защото можеш да бъдеш сигурна, че никой няма да даде за нея повече от мен.

- Но ако Кити е закъсала за пари, защо не и предложим подобаваща сума?

- Защото, ако беше закъсала за пари, сега щеше да е в този кабинет. Не, иска поне веднъж да и падна на колене.

- Ами ако е откраднала картината?

- От кого? А и да я е откраднала, не виждам какво може да ни попречи да обявим в каталога откъде я имаме. Така де, в архива на полицията сигурно още пазят жалбата, която подадохме след изчезването на платното.

- Ами ако и я е дал Гай?

- Гай е мъртъв - напомни Чарли.

Бях неописуемо щастлива, че печатът и обществеността проявяват такъв интерес към търга. Друг добър знак бе, че предната седмица мнозина от водещите изкуствоведи, критици и колекционери бяха забелязани да оглеждат картините, изложени в основната зала на галерията.

По вестниците започнаха да се появяват и статии за нас с Чарли - първоначално на финансовите страници, сетне и по-напред. Не се ласкаех особено от „Победоносният възход на семейство Тръмпър“, както се бяха изразили в едно от изданията, Тим Нюман обаче обясни колко е важно около теб да се вдига шум, ако разчиташ за привлечеш големи суми. С всяка статия, появила се в някой от вестниците или списанията, новият ни млад директор бе все по-убеден в успешното начало на акционерното дружество.

Няколко седмици Франсис Лосън и Кати Рос работиха върху каталога на търга и старателно проучваха историята на всяка картина: кой я е притежавал, в кои галерии и изложби е била представяна, преди да бъде предложена за продажба в „Тръмпър“. За наша изненада огромен интерес сред обществеността породиха не самите картини, а каталогът, първият, където бяха поместени цветни снимки на произведенията. Струваше ни цяло състояние да го издадем, но още преди търга направихме две допечатки, които продадохме изцяло по пет шилинга бройката, и така не след дълго си покрихме разходите. На месечното заседание дори съобщих на управителния съвет, че със следващите две допечатки сме излезли на малка печалба. Чарли ми се притече на помощ, като подметна:

- Дали да не затвориш галерията и да не направиш издателство?

Новата зала за търгове в галерията на Челен Терас номер едно побираше преспокойно двеста и двайсет души. Никога не я бяхме пълнили, сега обаче отвсякъде валяха заявки за билети, та се наложи да побързаме и да отсеем сеирджиите от хората, които наистина смятаха да купуват.

Бяхме принудени да отпратим мнозина, с един-двама от по-напористите дори се държахме направо грубо, накрая обаче пак се оказа, че от нас се очаква да намерим места за триста души. Сред тях имаше и мнозина журналисти, а най-големият ни удар бе, когато завеждащият редакция „Изкуство“ на Трета програма се обади по телефона да пита дали могат да предават търга на живо по радиото.

Чарли се върна от Америка два дни преди търга и в кратките мигове, когато бяхме заедно, ми разказа, че пътуването е минало много добре - каквото и да означаваше това. Добави и че ще дойде на разпродажбата заедно с Дафни, понеже „трябвало важните клиенти да останат доволни“. Не му споменах, че ми е изхвърчало от главата да му запазя място, ала Саймън Матюс, който наскоро бе повишен в мой заместник, смести в края на седми ред още два стола, молейки се сред присъстващите да няма хора от пожарната.

Решихме да проведем търга във вторник, в три следобед: Тим Нюман ни посъветва, че е изключително важно да подберем подходящо време, ако искаме на другия ден националните вестници да отразят подобаващо събитието.