Unknown

Преди да се върне в Кеймбридж, Даниъл прекара следващите няколко седмици с нас и дори Чарли, който не е от най-наблюдателните, забеляза колко много се е променил. Беше все така вглъбен и спокоен, дори потаен, но се държеше с нас далеч по-сърдечно и аз започнах да се питам дали, докато е бил в чужбина, не се е запознал с някое момиче. Много се надявах да е така, но ако не броим случайните недодялани подмятания, Даниъл не споменаваше нищо такова. На мен обаче ми се искаше да се ожени за американка. Почти не водеше вкъщи момичета и си умираше от срам, когато го запознавахме с дъщерите на наши приятели. Изчезваше вдън земя, ако се появеше Клариса Уилтшир, което напоследък се случваше твърде често, понеже през лятната ваканция и двамата близнаци, които следваха в Бристълския университет, работеха в галерията на Челси Терас номер едно.

Някъде месец след като Даниъл се прибра от Америка, Чарли ми каза, че госпожа Трентам е оттеглила всичките си възражения срещу нашия проект да съединим двете кули. Направо подскочих от радост. Когато добави и че тя се била отказала да строи наново жилищата, не му повярвах и веднага отсъдих, че тази вещица отново крои нещо. Дори Чарли призна:

- И аз се чудя какъв ли капан се кани да ни заложи.

И двамата не се съгласихме с Дафни, според която госпожа Трентам вероятно била започнала да омеква с възрастта.

След половин месец от общината потвърдиха, че всички възражения срещу проекта ни са оттеглени и можем да започнем строежа. Точно този знак Чарли бе чакал, за да обяви, че възнамеряваме да пуснем акции на борсата.

Свика заседание на управителния съвет, което да вземе съответните решения.

Господин Мерик, на когото Чарли и досега не бе простил, че го е принудил да продаде картината на Ван Гог, ни посъветва да се обърнем към търговска банка „Робърт Флеминг“, която да ни представлява, докато учредяваме търговското дружество. Изрази и надеждата, че сметките на новата фирма и занапред ще бъдат в „Чайлд и сие“. На Чарли му идеше да му каже „да си гледа работата“, ала и двамата знаехме, че мнозина в Сити ще бъдат озадачени, ако броени седмици преди пускането на акциите сменим банката. Управителният съвет се вслуша и в двете препоръки, след което в него бе поканен да влезе Тим Нюман от „Робърт Флеминг“. Той внесе в дружеството свеж полъх, защото бе от новото поколение банкери. Подобно на Чарли, и аз веднага го харесах, но и досега не можех да се настроя на една вълна с Пол Мерик.

Наближаваше денят, когато щяхме да пуснем акциите на борсата, и Чарли прекарваше все повече време с банкера от търговската банка. През това време Том Арнолд се нагърби с управлението на магазините, а също с надзора върху строежа. Само в галерията на номер едно продължавах да се разпореждам аз.

Няколко месеца преди да обявим, че учредяваме акционерно дружество, реших, че не е зле да проведа голям търг на произведения на италианската живопис, на които бях посветила много време и с които се надявах да наложа окончателно галерията на Челси Терас номер едно.

На най-големия специалист, който работеше при мен - Франсис Лосън, му трябваха близо две години, за да събере петдесет и деветте платна, всички рисувани между 1519 и 1768 година. Най-големият ни удар бе „Базилика „Сан Марко“ на Каналето, която Дафни бе наследила от своя възрастна леля в Къмбърланд.

- Не е толкова добра, както картините, които Пърси има в Ланаркшир - ни обясни тя съвсем в свой стил. - Въпреки това очаквам, скъпа, да взема добри пари за нея. Не ги ли получа, занапред ще ходя само в „Сотби“ - подсмихна се моята приятелка.

Определихме първоначална цена на картината от трийсет хиляди лири стерлинги. Казах на Дафни, че тя е твърде разумна: досега платно на Каналето бе получавало най-много трийсет и осем хиляди лири, за колкото предната година в „Кристи“ продадоха една от творбите му.

Докато се суетях и уточнявах последните подробности около търга, Чарли и Тим Нюман прекарваха почти цялото си време по учреждения, банки, финансови къщи и големи инвеститори, за да ги убедят да вложат капитал в „най-голямата сергия на света“.

Тим беше оптимист за изхода на начинанието и смяташе, че ще има повече кандидати, отколкото акции. Въпреки това препоръча те двамата с Чарли да заминат за Ню Йорк и да разпалят интереса и на американските инвеститори. Чарли уреди пътуването до Щатите така, че да се върне в Лондон два дни преди моя търг и цели три седмици преди да пуснем акциите на дружеството на борсата.

Беше мразовит понеделник сутринта през януари и аз не бях в най-блестяща форма, но въпреки това бях готова да се закълна, че познавам клиентката, погълната от разговора с една от новите ни продавачки - само не се сещах откъде. Беше на средна възраст и бе облечена в палто, каквито са се носели вероятно през трийсетте - очевидно изживяваше тежки времена и бе дошла да продаде нещо от семейните ценности.

След като тя си тръгна, отидох при Кати, момичето, което бяхме назначили съвсем наскоро, и я попитах коя е жената.

- Казва се госпожа Бенет - обясни младичката продавачка зад щанда.