Unknown

Бяхме прехвърлили сумата, която бях посочила на Дафни, макар че лицето и си оставаше безизразно.

- Петдесет хиляди!

Не се бяхме и надявали да достигнем такава цена. Погледнах към Саймън и видях, че лявата му ръка върху катедрата трепери.

- Петдесет хиляди! - повтори той малко притеснено, когато някакъв непознат на първия ред също се включи в наддаването и закима трескаво.

Цигарата пусна поредния облак тютюнев пушек.

- Петдесет и пет хиляди. Шейсет хиляди!

Саймън отново бе насочил вниманието си към непознатия, който кимна рязко, за да покаже, че е вдигнал сумата.

- Шейсет и пет хиляди.

Човекът на Мелън продължаваше да дими с цигарата, но когато Саймън се извърна към непознатия на първия ред, той поклати глава.

- В такъв случай от дъното на залата шейсет и пет хиляди лири стерлинги. Някой дава ли повече? - той пак се вторачи в мъжа на първия ред. - И така, за картината на Каналето са предложени шейсет и пет хиляди лири стерлинги. Шейсет и пет хиляди първи път, шейсет и пет хиляди втори път. Платното е продадено!

Саймън стовари с трясък чукчето има-няма и две минути след като наддаването беше започнало, а аз вписах в каталога МИХХХ точно когато в залата избухнаха ръкопляскания - нещо, което никога досега не се бе случвало в галерията на Челси Терас номер едно.

Настана олелия, а Саймън се обърна към мен и прошепна:

- Извинявай за грешката, Беки.

Чак сега си дадох сметка, че нервите му не са издържали и от четирийсет хиляди лири стерлинги той е скочил направо на петдесет. Вече съставях наум заглавията, които на другия ден вероятно щяха да се появят по вестниците: „На търг в галерия „Тръмпър“ бе платена рекордно висока цена за картина на Каналето“. Чарли щеше да остане доволен.

- Съмнявам се малката картина на Чарли да достигне такава сума - усмихна се Саймън, след като платното на Каналето бе свалено от статива и на негово място бе сложена Богородицата с Младенеца. Заместникът ми се извърна отново към залата. - Тишина, моля! - прикани Саймън. - Следващият експонат под номер трийсет и осем в каталога е от школата на Бронзино. - Той огледа насъбралите се. - Заявена е цена от сто и петдесет лири стерлинги - оповести моят заместник и замълча. - Някой дава ли сто седемдесет и пет?

Вероятно подучена от Чарли, Дафни вдигна ръка и аз едвам се сдържах да не прихна.

- Сто седемдесет и пет лири стерлинги. Някой дава ли двеста? - Саймън се огледа обнадежден, но не получи отговор. - В такъв случай сто седемдесет и пет лири стерлинги първи път, втори път, трети път...

Ала още преди да е стоварил чукчето, от дъното на залата скочи набит мъж с пожълтели от тютюна мустаци и прошарена коса, облечен в туидено сако и карирана риза с жълта вратовръзка. Той изкрещя:

- Тази картина не е „от школата на“, това е оригинал на Бронзино, откраднат по време на Първата световна война от църква „Свети Августин“ край Реймс.

Настана страшна врява, всички погледнаха първо мъжа с жълтата вратовръзка, после и малкото платно. Саймън удари няколко пъти с чукчето, но това не му помогна да възстанови реда. Журналистите започнаха да записват трескаво в бележниците си. Обърнах се към Чарли и Дафни: двамата бяха навели глави един към друг и разговаряха трескаво.

Малко по малко хората замълчаха и насочиха вниманието си към непознатия. Той продължаваше да стои прав.

- Според мен грешите, уважаеми господине - отсече твърдо Саймън. - Уверявам ви, картината е позната на галерията от доста години.

- Аз пък ви уверявам, че тя е оригинал - възрази мъжът, - и макар да не обвинявам предишния и собственик, че е крадец, мога да докажа, че е открадната.

Мнозина в залата веднага погледнаха в каталога, за да видят кой е притежавал картината. Най-отгоре в анотацията с главни букви пишеше: „ОТ ЧАСТНАТА СБИРКА НА СЪР ЧАРЛС ТРЪМПЪР“.

Сега вече се вдигна страшен шум, непознатият обаче продължаваше да стои. Наведох се и подръпнах крачола на Саймън. Той се надвеси над мен и аз му прошепнах какво съм решила. Заместникът ми отново заудря с чукчето и присъстващите най-сетне се поуспокоиха. Погледнах към Чарли - беше пребледнял като платно, после и към Дафни, която бе запазила спокойствие и го държеше за ръката. Бях убедена, че загадката си има някакво простичко обяснение, затова, колкото и да е странно, не се притесних особено. Саймън успя най-после да въдвори ред и оповести:

- Посъветваха ме засега да изтегля платното от търга. Експонат номер трийсет и девети - добави той припряно, а непознатият в кафявото туидено сако стана и изхвърча от залата, следван по петите от цяла сюрия журналисти.