Unknown

- Продължавайте - подкани припряно госпожа Трентам.

- Срещу пет лири стерлинги тя пропя като канарче - рече частният детектив. - Имам чувството, че ако ми беше по джоба да и броя петдесет, щеше да зачурулика като чучулига.

Госпожа Трентам си почиваше в имението на мъжа си в Абърдиншир, когато от дружество „Тръмпър“ обявиха, че се готвят да пуснат акции на борсата. Тя прочете кратичката дописка във вестник „Телеграф“ и отсъди, че макар сега да разполага с месечните приходи от попечителския фонд, полагащи се и на нея, и на сестра и, а също с двайсетте хиляди лири стерлинги, с които най-неочаквано се бе сдобила, трябва да вложи всички пари, които бе взела от продажбата на имението в Йоркшир, ако иска да закупи достатъчно акции на новото дружество. Оная заран госпожа Трентам проведе три телефонни разговора.

Малко преди това същата година бе наредила управлението на акциите и да бъде прехвърлено в „Киткат и Ейкън“ и след като в продължение на няколко месеца бе додявала на мъжа си, накрая успя да убеди и него да стори същото. Въпреки усилията, които хвърляше за сина си Найджъл, на него пак не му предлагаха да стане съдружник. Госпожа Трентам щеше да го посъветва да напусне фирмата, ако бе убедена, че другаде той ще се справи по-добре.

Въпреки разочарованието си продължи да кани един по един съдружниците в „Киткат и Ейкън“ на вечеря на Честър Скуеър. Джералд показа недвусмислено на жена си, че не одобрява подобен подход и не е убеден, че той помага на каузата на сина му. Знаеше обаче, че от известно време съпругата му почти не обръща внимание на неговото мнение по тези въпроси. При всички положения майорът бе навлязъл във възраст, когато предпочиташе да оказва само символична съпротива.

След като се запозна по-подробно с предложението на „Тръмпър“, изложено в броя на „Таймс“, госпожа Трентам нареди на Найджъл да закупи пет на сто от акциите на дружеството веднага щом те бъдат пуснати на борсата.

Но един абзац към края на статия в „Дейли Мейл“, подписана от Винсънт Мълчрън и озаглавена „Победоносният възход на семейство Тръмпър“, и напомни, че все още притежава картина, която трябва да получи полагащата и се цена.

Всеки път, когато господин Бейвърсток поискаше да се срещнат, госпожа Трентам имаше чувството, че това е по-скоро призовка, отколкото покана - вероятно защото той бе адвокат на баща и повече от трийсет години.

Госпожа Трентам си даваше сметка, че като изпълнител на завещанието на Хардкасъл господин Бейвърсток все още има значително влияние, макар че с наскорошната продажба на имението тя да му бе подрязала доста крилцата.

Адвокатът я покани да седне от другата страна на писалището в кантората и се върна на стола си, след което намести върху носа си очилата с форма на полумесеци и отвори една от неизбежните сиви папки.

Водеше цялата си кореспонденция, да не говорим пък за срещите, твърде сдържано. Госпожа Трентам често се питаше дали се е отнасял така и с баща и.

- Госпожо Трентам - подхвана Бейвърсток, сетне долепи длани до писалището и се взря в бележките, които си беше нахвърлил предната вечер. - Разрешете в началото да ви благодаря, че си направихте труда да дойдете в кантората, и да добавя, че съм твърде натъжен, задето сестра ви отново отклони моята покана. Въпреки това миналата седмица тя ми прати кратко писмо, с което изразява желание вие да я представлявате и в този, и във всички останали случаи.

- Клетата Ейми! - простена госпожа Трентам. - Понесе много тежко кончината на баща ни, макар че аз сторих всичко по силите си да посмекча удара.

Адвокатът отново извърна поглед към папката, в която имаше писмо от някой си господин Олтуейт от „Бърд, Колингуд и Олтуейт“ в Хароугейт с указание месечните сметки, издавани на името на госпожица Ейми, да бъдат пращани направо в банка „Кутс“ на улица Странд, в банков влог с номер, където само една от цифрите се различаваше от номера на влога, в който господин Бейвърсток вече бе превел половината от месечните приходи.

- Макар че баща ви завеща на вас и на сестра ви приходите от попечителския фонд - продължи адвокатът, - както знаете, след време основният капитал ще бъде наследен от доктор Даниъл Тръмпър.

Госпожа Трентам кимна с безизразно лице.

- Освен това знаете - допълни господин Бейвърсток, - че днес попечителският фонд се състои от акции, дялове и парични средства, които сме поверили за управление на търговска банка „Хамброс и сие“. Ако оттам решат, че е разум но и далновидно от името на фонда да се направи голямо вложение, ние смятаме за важно да ви уведомим за намеренията им, въпреки че сър Реймънд ни е дал по тези въпроси пълна свобода.

- Много мило от ваша страна, господин Бейвърсток.