Unknown

- Какво искаш? - повтори госпожа Трентам.

- Както ти обясних, бабо, дошъл съм, за да се споразумеем.

- Слушам те.

- Откажи се от намеренията си да строиш ужасния жилищен блок на Челси Терас и оттегли възраженията срещу разрешителното, което „Тръмпър“ е поискал.

- За нищо на света.

- В такъв случай сигурно е крайно време светът да научи истинската причина да си отмъщаваш на майка ми.

- Това обаче ще навреди на майка ти не по-малко, отколкото на мен.

- О, едва ли, бабо - натърти Даниъл. - Особено ако пресата научи, че синът ти е напуснал опозорен полка и по-късно е починал в Мелбърн при още по-срамни обстоятелства, въпреки че в крайна сметка е бил погребан в затънтено селце в Баркшир, след като ти си прекарала тялото тук, в Англия, и си казала на приятелите си, че е бил преуспял търговец на едър рогат добитък и е умрял трагично от туберкулоза.

- Но ти ме изнудваш!

- Не, не те изнудвам, бабо. Просто съм един притеснен син, който отчаяно е искал да разбере какво се е случило с отдавна починалия му баща и е бил ужасен да узнае истината зад семейната тайна на Трентамови. Според мен журналистите ще опишат случката просто като „семейна вражда“. Едно е сигурно: майка ми ще излезе от цялата история героиня, виж, не съм много сигурен колцина ще поискат да играят с теб бридж, след като научат някои дребни подробности.

Госпожа Трентам скочи като ужилена от канапето, стисна юмруци и пристъпи застрашително към Даниъл. Той обаче не трепна.

- Само не изпадай в истерия, бабо. Не забравяй, че знам всичко за теб.

Но си даде сметка, че всъщност знае съвсем малко.

Госпожа Трентам се спря, дори отстъпи крачка назад.

- А ако се съглася с исканията ти?

- Ако го направиш, ще си тръгна оттук и докато си жива, няма да ме видиш никога повече. Обещавам.

Тя въздъхна тежко, но мина доста време, докато каза:

- Така да бъде! - рече накрая, очевидно си беше възвърнала самообладанието. - Но и аз имам едно условие.

Даниъл беше изненадан. Не бе очаквал да му поставя условия.

- Какво? - попита мнително.

Изслуша внимателно молбата и и макар да бе озадачен от нея, не видя причини за безпокойство.

- Приемам условията ти - оповести накрая.

- Но в писмен вид - допълни спокойно жената. - Още сега.

- В такъв случай и аз искам моите условия да бъдат изложени в писмен вид - настоя Даниъл, та и той да отбележи точка.

- Нямам нищо против.

Госпожа Трентам отиде бавно при писалището. Седна, отвори чекмеджето в средата и извади два листа хартия с ален герб с горния край. Написа бавно и старателно два отделни договора, които подаде на Даниъл. Той изчете внимателно черновата. Госпожа Трентам беше включила всичките му искания, не бе пропуснала нищо, включително странното условие, за което бе настояла. Даниъл кимна и върна листовете.

Тя се подписа и под двата екземпляра, сетне подаде писалката на Даниъл. Младежът също се подписа. Госпожа Трентам му върна единия договор, изправи се и дръпна шнурчето на звънеца при камината. След миг при тях влезе икономът.

- Гибсън, трябва ни свидетел, който да удостовери подписите ни върху два документа. Подпиши се, после господинът си тръгва - оповести тя.

Без да пита и да казва нищо, икономът се подписа върху двата екземпляра.

Подир малко Даниъл се озова на улицата с неприятното усещане, че срещата не е минала, както е очаквал. След като се качи в таксито и се отправи към хотел „Дорчестър“, прочете отново листа хартия с двата подписа. Не би могъл да иска повече, въпреки това бе озадачен от условието, което госпожа Трентам бе настояла да включат - и досега то му се струваше неразбираемо. Но побърза да се отърси от тревогата.

Влезе в хотела, затвори се в стаята, съблече припряно униформата и отново си сложи цивилните дрехи. За пръв път от сутринта се почувства чист. Сетне прибра униформата и фуражката в куфарчето, слезе на рецепцията, върна ключа и след като плати, си тръгна.

Друго такси го откара отново в Кензингтън, където бръснарят бе разочарован, когато новият му клиент поиска от него да махне всички следи от боята, да изправи къдриците и да върне пътя, както е бил преди.

Последната спирка на Даниъл, преди да се прибере у дома, бе безлюден строеж в Пимлико. Той застана зад голям кран и след като се увери, че не го вижда никой, пусна униформата и фуражката в една боклукчийска кофа, а снимката запали.

Загледа разтреперан как баща му изчезва в алените пламъци.

Г О С П О Ж А Т Р Е Н Т А М

1938-1948

32.

- Поканих те за края на седмицата в Йоркшир, за да ти съобщя какво точно смятам да ти оставя в завещанието си.

Баща ми се беше разположил зад писалището, аз седях на кожения фотьойл точно отпред, който мама обичаше толкова много. Кръстил ме е на нея - Маргарет Етел, но постоянно ми натякваше, че приликата свършвала дотук. Гледах го как пълни внимателно с тютюн лулата от изтравниче и се чудех какво ли ще ми каже. Мина доста време, докато баща ми вдигна очи към мен и оповести:

- Реших да завещая всичко на Даниъл Тръмпър.

Бях толкова стъписана, че трябваше да мине известно време, докато се сетя какво да отговоря.