Unknown

Когато Статуята на свободата вече не се виждаше от кърмата на презокеанския пътнически кораб, младежът се поуспокои за пръв път. Но през петте дни на пътуването мислите му отново и отново го връщаха към госпожа Трентам. Все не можеше да я възприеме като своя баба. Щом дойде време да слезе в Саутхамптън, Даниъл си даде сметка, че майка му трябва да му отговори на още няколко въпроса, ако той иска да осъществи своя план.

Докато слизаше по мостика, за да стъпи отново на английска земя, забеляза, че по време на отсъствието му листата на дърветата от зелени са станали златисти. Смяташе да реши проблема с госпожа Трентам още преди те да са опадали от клоните.

Майка му го чакаше на кея. Даниъл и се зарадва както никога дотогава и я притисна до себе си толкова силно, че тя не успя да прикрие учудването си. Докато пътуваха с автомобила към Лондон, той научи прискръбната новина, че в негово отсъствие другата му баба е починала - макар че била получила много картички, майка му така и не успяла да си спомни имената на професорите, за които той и бил споменал, че ще посети, за да се свърже с него и да му съобщи. Въпреки това се била зарадвала много на картичките.

- Сигурно ще получиш още - рече Даниъл и за пръв път изпита угризения на съвестта.

- Имаш ли време да поостанеш с нас, преди да се върнеш в Кеймбридж?

- Да. Прибрах се малко по-рано от предвиденото, тъй че ще се наложи да ме изтърпите няколко седмици.

- Баща ти ще се зарадва много.

Даниъл се запита докога, щом някой изрече „баща ти“, в съзнанието му ще изниква образът не на Гай Трентам, а на Чарли.

- Какво решихте, откъде ще вземете пари за новия строеж?

- Решихме да пуснем акции на борсата - отвърна майка му. - Това ни подсказаха простите сметки. Архитектът е готов с проекта, както знаеш, баща ти иска само най-доброто и се опасявам, че накрая сметката ще скочи до половин милион лири стерлинги.

- А ще успеете ли да задържите контролния пакет акции в новото дружество?

- Да, но ако се съди от цифрите, няма да е никак лесно. Току-виж накрая бъдем принудени да заложим и старата сергия на дядо ти.

- А жилищните сгради... има ли нещо ново? - попита Даниъл и погледна през прозореца с надеждата да види в стъклото реакцията на майка си.

Тя като че ли се подвоуми.

- Собствениците изпълниха искането на общината и вече са започнали да събарят онова, което е останало от сградите.

- Това означава ли, че татко ще получи разрешително за строеж?

- Надявам се, но, както личи, няма да стане така бързо, както разчитахме - един жител на квартала, някой си господин Симпсън, представител на Федерацията в защита на малките магазини, е подал оплакване в общината. Затова много те моля, не питай за тези неща баща си. Чуе ли за жилищните сгради, е на път да получи сърдечен пристъп.

„Обзалагам се, че именно госпожа Трентам стои зад тоя Симпсън“, му идеше на Даниъл да каже, но се въздържа и само попита:

- А какво прави онази хитруша Дафни?

- Още търси подходящ мъж на Клариса и подходящ полк на Кларънс.

- Няма да се успокои, докато не намери за съпруг на момичето херцог престолонаследник и не вреди синчето си в Шотландския гвардейски полк.

- Нещо такова - съгласи се майка му. - Надява се и Клариса да не протака и да роди момиченце, което баба му да венчае за бъдещия принц на Уелс.

- Не се ли е разбързала? Принцеса Елизабет току-що обяви годежа си!

- Така е, но всички си я знаем Дафни - рибата още в морето, а тя вече е сложила тигана.

Даниъл изпълни желанието на майка си - същия ден, докато вечеряха и обсъждаха с Чарли новото акционерно дружество, младежът изобщо не отвори дума за жилищните сгради. Направи му впечатление и че във вестибюла, на мястото, където навремето бе висяло платното на Ван Гог, сега е сложена картина с името „Ябълки и круши“ на художника Курбе. Даниъл реши да не споменава и това.

Следващия ден прекара в отдел „Благоустройство“ към Лондонската община. Служителят му донесе всички поискани документи, но за разочарование на Даниъл побърза да го предупреди, че нямал право да ги изнася от сградата.

Ето защо цяла сутрин той преглежда отново и отново книжата, като преписваше дума по дума важните точки и условия, а после ги учеше наизуст, та да не се налага да носи бележките със себе си. Само това оставаше — родителите му да ги открият случайно. В пет часа, когато заключиха след него вратата, Даниъл бе убеден, че помни и най-малката подробност.

Излезе от общината, седна на ниския парапет с изглед към Темза и повтори отново наум най-важното в книжата.