Unknown

- Но, татко, след смъртта на Гай законен наследник би трябвало да е Найджъл!

- Законен наследник щеше да бъде Даниъл, ако синът ти бе направил, каквото би сторил всеки почтен човек. Още в мига, когато е разбрал, че госпожица Салмън носи в утробата си неговото дете, Гай бе длъжен да се върне от Индия и да се ожени за нея.

- Но баща на Даниъл е Тръмпър - възразих аз. - Винаги го е признавал. Актът за раждане...

- Така е, никога не го е отричал. Но не ме мисли за глупак, Етел. Актът за раждане само доказва, че за разлика от покойния ми внук Чарли Тръмпър има някакво чувство за отговорност. При всички положения, който е наблюдавал Гай в младежките му години и е следил развитието на Даниъл, не се съмнява и за миг във връзката между двамата.

Не бях сигурна, че съм го разбрала добре.

- Значи си виждал Даниъл Тръмпър.

- О, да - потвърди той делово и взе от писалището кибрита. - Ходих специално два пъти в училище „Сейнт Пол“. Първия път момчето участваше в концерт - имах възможност да го слушам и наблюдавам съвсем отблизо в продължение на цели два часа. Беше много добър. После, година по-късно, когато получи наградата по математика „Нютон“, дори го проследих и видях как пие чай с родителите си. Мога да те уверя не само че е одрал кожата на Гай, но и че има някои от жестовете на покойния си баща.

- А Найджъл не заслужава ли да бъде смятан за равен? - възроптах аз - чудех се какъв ли разумен отговор да дам, та да накарам баща си да размисли.

- Найджъл не му е равен и никога няма да бъде - натърти баща ми и драсна клечка кибрит, след което започна да смуче сякаш безкрайно лулата, нещо, което задължително предхождаше опитите му да я запали. - Дай да не се заблуждаваме, Етел. И двамата сме наясно, че момчето не заслужава дори да бъде в управителния съвет на „Хардкасъл“, камо ли да ме наследи във фирмата.

Докато баща ми се опитваше да всмукне от дима на лулата, аз се вторачих невиждащо в рисунката с изобразени на нея два пасящи коня, окачена отзад на стената, и се опитах да си събера мислите.

- Едва ли си забравила, драга, че Найджъл не успя дори да завърши военната академия „Сандхърст“. Подразбрах, че още го държат в „Киткат и Ейкън“ единствено защото си подметнала на старши съдружника, че след време именно на тях ще повериш управлението на акциите на „Хардкасъл“. - След всяко изречение баща ми изпускаше валмо пушек от лулата. - Аз обаче ти казвам, че това изобщо няма да стане.

Нямах сили да го погледна в лицето. Местех очи от гравюрата на Стъбс⁵⁷ върху стената зад писалището към подредените по лавиците книги, които баща ми беше събирал цял живот. Дикенс - всички първи издания, Хенри Джеймс, съвременен писател, от когото баща ми се възхищаваше, и безброй томове на Блейк, като се почне от саморъчно написани писма и се стигне до юбилейни издания. После дойде вторият удар.

- Понеже в семейството няма човек, който да ме замени като ръководител на фирмата, волю-неволю стигнах до заключението, че се налага да преразгледам бъдещето на „Хардкасъл“, особено при положение че се задава война.

Във въздуха се носеше острата миризма на тютюн.

- Нима ще позволиш фирмата да отиде в чужди ръце? - изумих се аз. - Твоят баща...

- Моят баща щеше да направи онова, което е най-добро за всички, а роднините, които само потриват ръце при мисълта за наследството, със сигурност щяха да са в края на списъка на важните за него неща.

Лулата отказваше да се запали и баща ми отново драсна клечка кибрит. Дръпна няколко пъти от дима, върху лицето му се изписа задоволство и той продължи:

- От доста години съм член на управителните съвети на транспортна фирма „Хароугейт“ и на Йоркширската банка, а от известно време и на „Джон Браун Енджиниринг“, където ми се струва, че най-сетне намерих кой да ме замести. Синът на сър Джон може да не е най-добрият председател на управителен съвет, затова пък е кадърен и по-важното, е от Йоркшир. И така, стигнах до извода, че за всички ще бъде най-добре, ако двете дружества се обединят.

Още не смеех да погледна баща си в очите. Опитвах се да осмисля казаното от него.

- Предложиха ми добра цена за моя дял - допълни той, - след смъртта ми тя ще осигурява на вас с Ейми приходи, с които да си покривате всички нужди.

- Но, татко, и двете с Ейми се надяваме да доживееш до дълбоки старини.

- Излишно е, Етел, да хвърляш прах в очите на един старец, който знае, че смъртта вече чука на вратата. Може да съм остарял, но още не съм изкуфял.

- Татко... - понечих да възразя повторно, ала баща ми отново бе насочил вниманието си към лулата и пет пари не даваше, че съм много развълнувана. Ето защо опитах друго. - Това означава ли, че Найджъл няма да получи нищо?

- Найджъл ще получи каквото според мен му се полага при тези обстоятелства.

- Не те разбирам, татко.