Unknown

Когато обаче излязоха на Мал, установиха, че хиляди хора са заели всеки квадратен сантиметър по тротоарите - кой със спален чувал, кой с одеяло, кой дори с палатка, някои закусваха или просто стояха на едно място.

Чакаха няколко часа, ала те отлетяха много бързо, понеже Чарли се сприятели с хора, дошли от всички кътчета на империята. Когато шествието най-сетне потегли, Даниъл направо онемя от възторг и загледа прехласнат войниците от Индия, Африка, Австралия, Канада и трийсет и шест други страни. Когато кралят и кралицата се зададоха с каляската, Чарли застана мирно и си свали шапката, нещо, което направи и когато под звуците на военната музика пред тях с маршова стъпка мина Кралският стрелкови полк. Щом полкът се скри, Чарли си помисли със завист, че Дафни и Пърси са поканени и на службата в „Сейнт Пол“.

След като кралят и кралицата се прибраха в Бъкингамския дворец, та, както Даниъл обясни на хората наоколо, да си изядат навреме обяда, семейство Тръмпър също пое към къщи. На връщане минаха по Челси Терас, където малчуганът забеляза на витрината в магазина на номер сто четирийсет и седем табела с надписа „Второ място“.

- Какво е това второ място, тате? - попита веднага Даниъл.

Майка му с удоволствие му обясни за конкурса.

- А ти на кое място си? - попита хлапето.

- На шестнайсето от общо двайсет и шест - отвърна Чарли. - И то само защото членовете на журито са и стари приятели.

След осем месеца кралят почина.

Чарли се надяваше, че след като Едуард Осми се е качил на престола, ще започне нова епоха, и си каза, че е крайно време да отиде на нещо като поклонение в Америка.

На следващото заседание на управителния съвет предупреди, че смята да замине.

- Има ли за какво да се безпокоя, докато отсъствам? - попита председателят на управителния съвет изпълнителния директор на дружеството.

- Все още не мога да намеря управител на бижутерията и две-три продавачки за магазина за дамско облекло - отвърна Арнолд. - Ако не броим това, всичко, общо взето, е мирно и кротко.

Убеден, че Том Арнолд и управителният съвет ще удържат положението, докато него го няма, Чарли реши, че наистина трябва да замине - беше прочел, че корабът „Куин Мери“ се готви за първото си пътуване, и запази каюта за двама.

По време на пътуването Беки прекара на презокеанския параход пет славни дни и с радост видя, че дори мъжът и е започнал да се поотпуска, след като е установил, че е невъзможно да се свърже с Том Арнолд и дори с Даниъл, постъпил в първия си пансион. Примирил се, че няма как да безпокои никого, Чарли дори започна да се весели и откри различните забавления, които корабът предлагаше на застаряващи пътници с леко наднормено тегло, отдавна загубили форма.

В понеделник сутринта „Куин Мери“ навлезе величествено в Нюйоркското пристанище, където бе посрещнат от хилядно множество. Чарли си представи колко различно е било на „Мейфлауър“: след тежкото пътуване първите заселници не са били посрещнати от никого и не са знаели какво да очакват от туземците. Всъщност и той не знаеше какво да очаква от американците.

По препоръка на Дафни беше запазил стая в хотел „Уолдорф Астория“, но след като те с Беки си разопаковаха багажа, вече не виждаше смисъл да стои в стаята и да бездейства. На другата заран стана още в четири и половина и докато преглеждаше „Ню Йорк Таймс“, за пръв път се натъкна на името на госпожа Уолис Симпсън. След като изчете от край до край вестниците, излезе от хотела и тръгна да се разхожда по Пето авеню, за да разгледа витрините. Бързо бе запленен от изобретателността и новаторския дух на жителите на Манхатън.

В девет часа, веднага след като магазините отвориха, Чарли вече имаше възможност да огледа по-отблизо всичко. Тръгна да обикаля щандовете на модните магазини, каквито имаше почти на всеки ъгъл. Разглеждаше стоката, наблюдаваше продавачите и дори следваше някои от клиентите, за да види какво купуват. В края на всеки от първите три дни в Ню Йорк се прибираше в хотела капнал.

Чак на третата заран, след като бе огледал от край до край Пето авеню и Медисън, се прехвърли на Лексингтън, където откри универсален магазин „Блумингдейл“, и от този миг нататък Беки си даде сметка, че до края на престоя им в Ню Йорк е загубила съпруга си.

Първите два часа в магазина Чарли не прави друго, освен да се вози нагоре-надолу с ескалаторите, докато не установи какво точно е разположението на сградата. Сетне се зае да изучава етажите един по един, да обикаля от щанд на щанд и да си води бележки. На приземния етаж се намираха парфюмерията, кожените изделия и бижутерията, на първия бяха шаловете, шапките, ръкавиците и канцеларските материали, на втория - мъжкото облекло, на третия дамското, на четвъртия човек можеше да купи домакински потреби и така нататък, докато накрая Чарли откри, че служебните помещения са на дванайсетия етаж и са скрити зад дискретното „Вход забранен“. Много му се искаше да разбере какво е разпределението на етажа, но нямаше как да проникне вътре.