Unknown

- Ще почакаме - отвърна ведро Дафни. - Ние с Пърси не бързаме, има много време до началото на надбягванията на хиподрума „Гудуд“.

- Виж, виж, мамо! - ахна Даниъл. - Открих в списъка още един Арнолд, още един Мур и още един Тръмпър.

- Тези имена се срещат доста често - отвърна Беки и докато наместваше момченцето пред себе си, не си направи труда да надзърне в списъка.

- Как ли изглежда, мамо? - не мирясваше Даниъл. - Всички Тръмпърови ли си приличат?

- Не, глупчо, срещат се в най-различни форми и размери.

- Но и малкото му име започва със същата буква, както на татко - допълни хлапето доста високо и хората, насядали три реда пред тях, се почувстваха участници в разговора.

- Шшшт! - спря го Беки, понеже двама-трима се обърнаха и ги изгледаха.

- Чарлс Джордж Тръмпър, бакалавър на математическите науки - обяви заместник-ректорът.

- И дори прилича на баща ти - подметна Чарли, после се изправи и отиде да си получи дипломата.

Всички заръкопляскаха още по-силно, щом научиха на колко години е новоизпеченият бакалавър. Беки зяпна невярващо, Пърси се зае да си бърше очилата, по нищо не личеше Дафни да е изненадана.

- Откога знаеш? - попита през стиснати зъби Беки.

- В деня след като ти получи бакалавърската степен, Чарли се записа в колежа „Бъркбек“.

- Но кога е намирал време?

- Трябваха му осем години. Всеки ден, докато ти спеше сладко-сладко, той ставаше и учеше.

В края на втората година предвижданията на Беки за постъпленията от галерията на номер едно звучаха малко по-оптимистично. Месеците обаче минаваха, а дълговете си оставаха все тъй големи. Чак през третия месец на третата година Беки започна да намалява с малко главницата.

Тя се оплака пред управителния съвет, че макар и изпълнителният директор да помага с оборота, той не допринася с нищо за печалбата, защото вечно решава, че непременно трябва да откупи търсените експонати, и то на цена, която не включва търговската отстъпка.

- Затова пък, госпожо Тръмпър, създаваме много ценна сбирка от произведения на изкуството - напомни и веднъж той.

- Освен това пестите от данъците и правите разумни вложения - изтъкна и Хадлоу. - По-нататък нищо чудно да използваме колекцията като банкова гаранция.

- Дори да е така, господин председателю, сега-засега това не допринася особено за подобряването на финансовия ми отчет. Изпълнителният директор ми взима най-продаваемата стока, на всичкото отгоре е разчел кода, с който работим по време на търговете, и винаги знае каква е предварително определената цена.

- Говориш така, сякаш не си част от търговското дружество - укори я усмихнат Чарли и добави: - Макар че, да ви призная, вероятно щеше да ни излезе много по-евтино, ако те бяхме оставили в „Сотби“.

- Да не се вписва в протокола - уточни свъсен председателят на управителния съвет. - Между другото, какъв е този код на търговете?

- Няколко букви, взети от една или повече думи и съответстващи на числа, например „Чарли“ ще изглежда като Ч - 1, А - 2, Р – З и така нататък, а ако някоя буква се повтаря, я пропускаме. И така, ако се досетиш за двете думи, които заместваме с цифри, и се добереш до вътрешния каталог, ще разбереш и каква приблизителна цена сме определили за всяка картина.

- Защо тогава не сменяте от време на време думите?

- Защото, който е разчел веднъж кода, ще се досети и за новите думи. При всички положения се иска доста практика, за да погледнеш буквите АНХХ и веднага да се досетиш, че това е...

- Хиляда и триста лири стерлинги - подсмихна се самодоволно Чарли.

Докато Беки се стремеше да наложи галерията на номер едно, Чарли успя да купи още четири магазина, включително будката за вестници и бръснарницата. Госпожа Трентам не се опита да му попречи. Той сподели с останалите от управителния съвет, че, както личи, тя вече не разполага със средства, за да осуетява намеренията му.

- Но само докато не умре баща и - напомни Беки. - Веднъж наследи ли баснословното му богатство, госпожа Трентам преспокойно ще се възправи и срещу господин Селфридж и Чарли няма да е в състояние да я спре.

Той се съгласи, но все пак увери управителния съвет, че смята много преди това да е изкупил всички магазини по улицата.

- Нямаме причини да смятаме, че старецът няма да поживее още няколко години.

- Покрай това се сетих - намеси се подполковникът, - че догодина през май навършвам шейсет и пет, струва ми се, че е време да се оттегля в заслужена почивка.

Чарли и Беки бяха смаяни от тези неочаквани думи - и през ум не им беше минавало, че все някога подполковникът ще реши да излезе в пенсия.

- Не можеш ли да останеш поне докато навършиш седемдесет? - попита едва чуто Чарли.

- Много мило от твоя страна, Чарли, но не мога. Обещал съм на Елизабет, че ще прекараме последните няколко години от живота си на любимия и остров Скай. Пък и бездруго смятам, че е крайно време ти да станеш председател на управителния съвет.