Unknown

Доста време на фронта на госпожа Трентам като че ли всичко беше мирно и тихо. Това ме притесняваше, понеже бях сигурен, че онази вещица отново крои нещо. Обявяха ли някой магазин за продан, все очаквах и тя да почне да наддава, за да ми го отнеме. Ако някъде на Челси Терас възникнеха неприятности, винаги подозирах, че и тя има пръст. Беки беше съгласна с Дафни, че вече съм започнал да страдам от мания за преследване, когато Арнолд ми съобщи, че тъкмо си бил поръчал нещо в пивницата на Рексол, когато по телефона му се обадила госпожа Трентам, кръчмарят обаче отишъл в служебното помещение отзад и Арнолд не успял да чуе нищо съществено. След тази случка Беки волю-неволю призна, че времето очевидно не е притъпило желанието на госпожа Трентам да си отмъсти.

Някъде през март Джоан ни съобщи, че два дни бившата и господарка си е стягала багажа, после са я откарали в Саутхамптън, където тя се качила на пътнически параход за Австралия. След седмица Дафни дойде на вечеря у нас на Гилстън Роуд и го потвърди.

- Можем само да предполагаме, драги мои, че е отишла да навести онзи непрокопсаник, сина си.

- Доскоро разправяше под път и над път какви невероятни успехи жънел синът и, защо не разгласи и сега какво е намислила?

- Нямам представа - призна си Дафни.

- Как мислиш, възможно ли е Гай да възнамерява да се прибере в Англия? Все пак нещата се поуталожиха.

- Съмнявам се - сбърчи чело жената. - Ако смяташе да се връща, не майка му, а той щеше да се качи на кораба, но в обратна посока. При всички положения, ако чувствата на баща му изобщо имат някакво значение, след като се прибере в имението в Асхърст, Гай няма да бъде посрещнат като блудния син.

- Тук има нещо гнило - споделих аз с нея. - Би трябвало да съществува обяснение за тайнствеността, с която госпожа Трентам се е обградила напоследък.

Три месеца по-късно, през юни 1927 година, подполковникът ми показа в „Таймс“ некролога на Гай Трентам.

- Каква ужасна смърт! - възкликна той.

Дафни отиде на погребението в енорийската църква в Асхърст, защото, както обясни по-късно, искала да види с очите си как заравят ковчега, за да повярва наистина, че Гай Трентам вече не е сред живите.

След време Пърси сподели с мен как едва е удържал жена си да не почне и тя заедно с гробарите да хвърля пръст върху капака на ковчега. Дафни пък каза как се съмнявала, че именно това е причина за смъртта на Гай, макар и да не разполагала с доказателства за противното.

- Поне вече няма да ти мътят водата - бяха последните думи на Пърси по въпроса.

Аз се свъсих.

- Първо нека погребат и госпожа Трентам до сина и и чак тогава ще повярвам в това.

26.

През 1929 година семейство Тръмпър се премести в по-голяма къща в Литъл Болтънс⁴². Дафни ги увери, че макар кварталът да е „малък“, са направили стъпка в правилната посока. Сетне погледна Беки и добави:

- Но все още, драги, сте твърде далеч от Итън Скуеър.

По случай новото жилище Тръмпърови организираха празненство, което за Беки имаше двойно значение - на другия ден и предстоеше да получи степен „Магистър на хуманитарните науки“. Пърси се заяде, че и е трябвало доста време, докато напише дисертацията, посветена на голямата любов на живота и - Бернардино Луини, ала тя отвърна, че това били камъни в градината на съпруга и.

Чарли дори не опита да се защити - само наля на Пърси поредното бренди и отряза връхчето на пурата.

- Утре Хоскинс ще ни закара на церемонията, ще се видим там - оповести Дафни. - Ако поне този път бъдат тъй любезни да ни сложат на някой от първите трийсет реда.

Чарли се зарадва, че местата на Дафни и Пърси са точно зад тях - този път те бяха достатъчно близо до сцената, за да виждат добре церемонията.

- Кои са тези? - попита Даниъл, когато на подиума излязоха четиринайсет достолепни възрастни господа, които бяха облечени в дълги черни роби с морави качулки и които седнаха по столовете.

- Ректорският съвет - обясни Беки на осемгодишния си син. - Именно те препоръчват кой да получи степен. Не задавай непрекъснато въпроси, Даниъл, хората наоколо ще се подразнят.

В този миг заместник-ректорът се изправи, за да прочете списъка с имената.

- Първо трябва да изчакаме да обяви кой получава бакалавърска степен и чак тогава ще стигне и до мен - рече Беки.

- Я не се надувай толкова, скъпа - усмихна се Дафни. - Някои от нас още помним как доскоро смяташе, че най-важният ден в живота ти е бил, когато си получила бакалавърска степен.

- Защо и татко си няма степен? - възкликна Даниъл и вдигна от пода програмата на майка си. - И той е умен като теб.

- Вярно е - съгласи се Беки. - Но за разлика от моя баща неговият не го е накарал да учи в училище.

Чарли се наведе към тях.

- Затова пък дядо му го е научил да продава плодове и зеленчуци, така че, докато е жив, да върши нещо полезно.

Даниъл замълча, за да осмисли двете противоположни мнения.

- Ако заместник-ректорът продължава със същото темпо, церемонията ще се проточи ужасно дълго - прошепна Беки след половин час, когато достолепният мъж бе достигнал едва до буквата „П“.