Читаем Unknown полностью

От „Савил“ бяха предупредили госпожа Трентам, че не е изключено Тръмпър да прати да го представлява друг, но след всичко, което бе събрала през годините за него, тя не можеше да повярва, че той ще повери на друг наддаването. И не остана разочарована: точно когато часовникът зад катедрата показа десет без пет, в залата нахълта и Тръмпър. Беше няколко години по-възрастен, отколкото по времето, когато бе правена снимката в ръцете на госпожа Трентам, тя обаче не се усъмни и за миг, че това е именно той. Беше облечен в добре скроен костюм по последната мода, благодарение на който не личеше особено, че вече има проблеми с теглото. Усмивката рядко напускаше лицето му, макар че госпожа Трентам възнамеряваше в скоро време тя да помръкне. Тръмпър се държеше така, сякаш искаше всички да видят, че е дошъл: ръкува се и побъбри с мнозина, преди да седне на запазеното място точно до пътеката, няколко реда зад госпожа Трентам. Тя поизвърна стола, та да вижда и Тръмпър, и човека, който щеше да провежда търга, без да и се налага постоянно да гледа назад.

Най-неочаквано господин Тръмпър стана и се запъти към дъното на залата, колкото да вземе от масичката при входа един каталог и после да се върне отново на мястото си до пътеката. Госпожа Трентам веднага заподозря, че това изпълнение не е случайно. Тя огледа един по един редовете и макар да не видя нищо особено, това не разсея тревогата и.

Залата вече бе пълна, когато господин Фодъргил се качи на подуима с катедрата. Въпреки че бяха заети почти всички места, госпожа Трентам пак не откри сред присъстващите госпожа Тръмпър.

Още от мига, когато Фодъргил обяви първата сума, търгът не протече така, както госпожа Трентам беше очаквала и предвиждала. Честите и посещения от последния месец в „Кристи“ изобщо не я бяха подготвили: само след шест минути господин Фодъргил оповести:

- Имотът е продаден на госпожа Трентам за дванайсет хиляди лири стерлинги.

Тя беше бясна, че се е хванала да участва в такъв театър, макар и да бе спечелила магазина за произведения на изкуството и да беше нанесла съкрушителен удар на Ребека Тръмпър. Това обаче и бе струвало доста скъпо и сега госпожа Трентам дори не беше сигурна дали разполага с достатъчно пари, за да плати сумата, с която се е обвързала.

След осемдесет дни на душевни терзания, когато се чудеше дали да не отиде при мъжа си и дори при баща си, за да ги помоли да и дадат пари, госпожа Трентам накрая реши да пожертва хиляда и двестата лири стерлинги капаро и да се оттегли, за да ближе раните си. Другата възможност бе да признае на мъжа си какво точно се е случило онзи ден на Челси Терас номер едно.

Все пак имаше една награда за мъките и. Когато решеше да се отърве от откраднатата картина, вече нямаше да и се налага да се обръща към „Сотби“.

Месеците минаваха, госпожа Трентам редовно получаваше писма първо от Сидни, сетне и от Мелбърн, в които синът и разказваше как напредва във фирмата. Често я молеше и за още пари. Обясняваше, че колкото повече фирмата се разраствала, толкова повече капитал му бил нужен, та да запази акционерния си дял. За четири години през Тихия океан към банка в Сидни отпътуваха общо шест хиляди лири стерлинги, за които на госпожа Трентам не и се досвидя - все пак, както личеше, Гай напредваше главоломно в новото поприще. Тя бе повече от сигурна, че веднъж да изобличи Чарлс Тръмпър като крадец и лъжец, синът и ще се върне в Англия напълно оправдан в очите на всички, дори на баща си.

После най-неочаквано, точно когато госпожа Трентам бе започнала да смята, че може би е време да осъществи следващия етап от плана си, от Мелбърн се получи телеграма. Адресът, откъдето беше изпратена, не остави на госпожа Трентам друг избор, освен да замине незабавно за далечния град.

Същата вечер, докато се хранеха, тя съобщи на Джералд, че възнамерява да отплава час по-скоро за Австралия, новината обаче беше посрещната с любезно безразличие. Това не я изненада: от деня, когато преди близо четири години мъжът и бе ходил в Министерството на войната, името на Гай рядко се чуваше от устата му. Всъщност и в имението в Асхърст, и на Честър Скуеър имаше само един знак, че първородният и син изобщо съществува: снимката му в парадна униформа върху нощното шкафче и Военният кръст, който Джералд бе разрешил да остане върху полицата над камината.

Поне според Джералд те имаха само едно дете - Найджъл.

Джералд Трентам знаеше прекрасно как жена му разказва на всичките им приятели, и нейни, и негови, че Гай е преуспял съдружник в могъща фирма за продажба на едър рогат добитък с представителства из цяла Австралия. Той обаче отдавна бе престанал да вярва в такива небивалици, а напоследък дори не ги слушаше. Не питаше и какво прави по-големият му син, когато в пощенската кутия на Честър Скуеър се получеше плик, адресиран с прекалено познатия почерк.

Следващият параход, който по разписание заминаваше за Австралия - „Оронт“, трябваше да отплава в понеделник от Саутхамптън. Госпожа Трентам прати на адрес в Мелбърн телеграма, с която съобщи кога, горе-долу, пристига.

Перейти на страницу:

Похожие книги