Unknown

- Три хиляди и петстотин лири стерлинги - провикна се Чарли, а господин Фодъргил му се усмихна, ала веднага щом извърна отново очи към госпожа Трентам, тя му кимна, че вдига сумата на четири хиляди лири стерлинги.

Чарли поизчака секунда-две, изправи се, намести вратовръзката си и уж свъсен, напусна бавно залата. Не видя как Беки си слага очилата, не видя и победоносното изражение върху лицето на госпожа Трентам.

- Някой дава ли четири хиляди и петстотин лири стерлинги? - попита мъжът, провеждащ търга, после само стрелна с поглед Беки и отсече: - Да, дава. - Обърна се към госпожа Трентам и рече: - Пет хиляди лири стерлинги, драга ми госпожо?

Тя огледа бързо залата, но всички видяха, че така и не е разбрала кой е посочил последната сума. Шушукането прерасна във врява, присъстващите в помещението затърсиха с очи кой наддава срещу госпожа Трентам. Само Беки, която се бе спотаила на последния ред, не се и помръдна.

- Тишина, ако обичате - провикна се Фодъргил. - Наддаването достигна сумата от четири хиляди и петстотин лири стерлинги. Някой дава ли пет хиляди?

Той се вторачи в госпожа Трентам. Тя вдигна бавно ръка и в същия миг се завъртя рязко с надеждата все пак да открие своя противник. Никой обаче не се и помръдна. Фодъргил оповести:

- Пет хиляди и петстотин лири стерлинги. - Той огледа присъстващите. - Някой ще даде ли повече?

Извърна се по посока на госпожа Трентам, тя обаче бе отпуснала ръце върху скута си и изглеждаше доста озадачена.

- В такъв случай пет хиляди лири стерлинги първи път - рече господин Фодъргил. - Пет хиляди втори път... - Беки едвам се сдържа да не грейне в усмивка. - Пет хиляди трети, последен път - вдигна чукчето мъжът.

- Шест хиляди - оповести с ясен глас госпожа Трентам и махна с ръка.

Всички в залата ахнаха. Беки въздъхна и свали очилата, осъзнала, че старателно разработеният и план се е провалил, въпреки че госпожа Трентам се беше видяла принудена да плати тройно повече от цената, на която досега се бяха продавали магазините по Челси Терас.

Мъжът, провеждащ търга, отново извърна очи към дъното на помещението, но сега Беки стискаше здраво очилата в ръка, затова той премести поглед към госпожа Трентам, която седеше изпъчена, със самодоволна усмивка върху лицето.

- Шест хиляди лири стерлинги първи път - оповести Фодъргил и отново огледа залата. - Шест хиляди втори път и ако никой не дава повече, шест хиляди последен път...

Чукчето отново се вдигна.

- Седем хиляди лири стерлинги - каза някой от дъното на помещението.

Всички се обърнаха и видяха, че Чарли се е върнал и вдигнал високо дясна ръка, стои на пътеката между редовете. Обърна се и подполковникът и разбрал кой се е включил в наддаването, плувна в пот, нещо, което не обичаше да му се случва пред хора. Извади от горния джоб на сакото си носна кърпа и се зае да попива потта по челото си.

- И така, седем хиляди лири стерлинги - обяви изненадан господин Фодъргил.

- Осем хиляди - провикна се госпожа Трентам и изгледа войнствено Чарли.

- Девет хиляди – не и остана длъжен младежът.

В залата настана неописуема олелия. На Беки и идеше да се втурне и да изтика мъжа си обратно на улицата.

- Тишина, ако обичате - помоли господин Фодъргил. - Тишина! - почти извика той.

Подполковникът още бършеше челото си, господин Краудър бе зяпнал с уста, отворена толкова широко, че преспокойно в нея би се хванала някоя муха, а господин Хадлоу се беше хванал за главата.

- Десет хиляди - каза госпожа Трентам.

Беки видя, че и тя като мъжа и вече не се владее.

Фодъргил попита:

- Някой дава ли единайсет хиляди лири стерлинги?

Чарли очевидно бе притеснен, но само сбърчи чело, поклати глава и бръкна в джобовете си.

Беки въздъхна от облекчение и в суматохата си сложи отново очилата.

- Единайсет хиляди - оповести господин Фодъргил, извърнат към Беки, а в залата отново настана врява.

Беки бе побързала да махне очилата и стана да възрази. Чарли бе напълно объркан. Сега вече госпожа Трентам се бе втренчила в Беки - най-после я бе открила сред навалицата. Обяви със злорада усмивка:

- Дванайсет хиляди лири стерлинги.

Фодъргил отново премести поглед към Беки, тя обаче вече бе прибрала очилата в дамската си чанта, която затвори със звучно щракане. Той се извърна към Чарли, който продължаваше да стои с ръце в джобовете.

- От първите редове на залата предложиха дванайсет хиляди лири стерлинги. Някой дава ли повече? - попита Фодъргил. Той отново стрелна с поглед Беки, сетне и Чарли и закова очи върху госпожа Трентам. - В такъв случай дванайсет хиляди лири първи път... - Мъжът се огледа отново.

- Втори път, трети, последен път... - Чукчето се стовари с трясък. - Обявявам, че имотът е продаден на госпожа Трентам за дванайсет хиляди лири стерлинги.

Беки се завтече към вратата, но Чарли вече бе отвън на улицата.

- Какви ги вършиш? - подвикна тя още преди да се е изравнила с мъжа си.

- Знаех, че госпожа Трентам ще наддава до десет хиляди лири стерлинги - обясни той, - защото точно толкова има във влога и в банката.

- Ти пък откъде знаеш?

- Сутринта ми каза лакеят и. Между другото ще постъпи при нас като иконом.