Unknown

— Здрасти, Себастиан. Чух, че си поел кабинета на доктор Костов.

Себастиан Роджърс затвърди убеждението й, че преобразяването не е само приятна теория. В гимназията съучениците й понякога забравяха, че тя съществува, понеже обикновено се държеше смирено, но Себастиан не беше такъв късметлия. Уила притежаваше способността да остава невидима — нещо невъзможно за човек с външността на Себастиан. Подиграваха го непрекъснато. Ала ето го сега — дипломиран лекар в костюм, по-скъп от целогодишната й вноска за джипа.

— Последния път, когато се срещнахме, беше с очна линия и носеше пурпурен шлифер.

— Последния път, когато се срещнахме, те арестуваха, защото пусна пожарната аларма.

— Туш! Намини някой ден в „Натура“ на Нешънъл Стрийт. Предлагаме и кафе.

— Може би. Била си пациентка на доктор Костов, нали? Надявам се да продължиш да идваш за профилактично почистване на зъбния камък.

— Ти ли си денталната полиция сега?

— Да — вдигна сериозно вежди той.

Уила се разсмя и в същия момент забеляза колко заинтригувано я наблюдава Пакстън. Усмивката й се стопи, тя отмести очи от нея към Себастиан и отново към нея.

— Е, трябва да вървя — рече накрая.

— Чао, Уила — подвикна й Себастиан.

Пакстън не каза нищо.

* * *

Пакстън следеше крадешком Себастиан, докато крачеха по коридора към стаята на баба й. Стъпките й отекваха шумно на високите токчета, а неговите италиански мокасини се плъзгаха тихо като шепот. Дори букетът от хортензии в ръката му не шумолеше.

— Не помня с Уила да сте били особено близки в гимназията. Или се лъжа?

— Не — отвърна той.

— Изглеждаше по-доволна, че вижда теб, отколкото мен.

— Кодът на отритнатите — обясни усмихнато той. — Няма как да разбереш.

Пакстън не успя да попита нищо, защото стигнаха стаята на баба й.

— Готова ли си за среща с жената дракон? — продължи Себастиан.

— Не — каза Пакстън.

— Аз съм с теб.

Обгърна я през кръста и я потупа окуражително.

Отпусна ръка и двамата влязоха заедно. Пакстън приближи предпазливо до леглото на баба си. Застанеше ли до нея, усещаше как кожата й пламва. Цял живот се бе страхувала от тази жена, нещо, което не беше споделяла с никого. Поглеждаше баба си и я обземаше неподправен ужас, че някой ден ще се превърне в нейно копие.

— Бабо Осгуд? — тихо промълви. — Аз съм… Пакстън… Будна ли си?

Без да отваря очи, Агата каза:

— Фактът, че се налага да питаш, съдържа отговора.

— Доведох и Себастиан.

Агата най-сетне отвори очи.

— О, контето!

Пакстън въздъхна, но Себастиан се усмихна и й намигна.

— Нося ти хортензии, Агата — каза той. — Любимите ти цветя.

— Не е необходимо да ми напомняш какво харесвам. Знам, че са ми любими. Въпросът обаче е защо си донесъл цветя на сляпа жена. Не мога да ги видя. Колко пъти да ви казвам, че искам шоколад? Храната е единственото ми удоволствие.

— Бабо, знаеш, че мама настоява да не прекаляваш със сладкото.

— Майка ти нищо не разбира. Подай ми зъбите.

— Къде са? — попита Пакстън.

— На масичката, както винаги — отсече Агата и се изправи. — Все едно не го правим всеки път, когато идваш. Между другото, защо си подранила толкова? Не ме посещаваш през седмицата.

— Нося ти чудесни новини за Блу Ридж Мадам — отвърна Пакстън и затърси с поглед зъбите на баба си върху нощната масичка.

— Няма нищо чудесно в Блу Ридж Мадам. Стой далеч от нея. Къщата е свърталище на призраци. Подай ми зъбите.

Пакстън се паникьоса.

— Не са тук.

— Там са, разбира се.

Агата отметна завивките, стана и бутна Пакстън настрани. Заопипва с длан масичката със зейнала беззъба уста.

— Къде са? Откраднали са ми зъбите! Крадци! — закрещя тя. — Крадци!

— Ще натопя цветята във вода — заяви Себастиан, взе кристалната ваза от бюрото и влезе в банята. След секунди подаде глава и каза: — Скъпа?

Пакстън клечеше на колене и надзърташе под леглото на баба си, а Агата продължаваше да крещи. Пакстън вдигна очи и забеляза колко отчаяно се опитва да сдържи напушилия го смях. Харесваше й, че не позволява баба й да го сплаши. Харесваше й, че е готов да я подкрепи, че не се налага да крие колко ужасна е Агата. Щом Себастиан можеше да понесе тайната й, тя щеше да преживее, че той я знае. Нищо нямаше да се случи между тях. Ако продължаха постарому, всичко щеше да е наред.

— Мисля, че открих зъбите на Агата — каза Себастиан.

* * *