Тръпка

Мирише на алкохол.

— Пил ли си? — питам аз.

Той се намръщва:

— Не.

Стрелкам Къртис с поглед. Брент може да е паднал, защото е пиян. Виждам, че Къртис мисли същото. Но пък само преди минути направи бекфлип, значи не може да е чак толкова пиян.

— Просто беше седнал тук, когато го открих — казва Хедър.

През онази зима на няколко пъти бях виждала Брент да пада лошо, но обикновено се изправяше доста бързо и отиваше пак да се спуска. Този път изглежда доста по-зле. Погледът му е стъклен и блуждаещ, гледа наоколо, сякаш не разбира какво става.

— Бутна ли те някой? — питам аз.

Брент се хваща за челото:

— Не знам.

Саския ли те бутна?

Може обаче да е била Хедър или Дейл. Или дори Къртис. В края на краищата Къртис беше този, който изпрати Брент на горния етаж. Може да го е бутнал, преди да ме намери в съблекалнята. Поглеждам отново към Къртис, все още разтърсена от предишния ни разговор. Той също ме поглежда с тъга в очите.

Брент се изправя тежко и се залюлява.

Къртис го подхваща:

— Хей, по-леко, братле. По-добре седни.

— Окей съм — казва Брент.

Но губи равновесие и се хваща за перилата, за да не падне.

Къртис стои близо до него, готов да го прихване. Той проверява часовника си и псува.

— Колко е часът? — питам аз. — Не искам да изкарам още една нощ на това място.

— С това коляно? Мислех с Брент да се спуснем до долу и да ги накараме да пуснат лифта за вас. Но сега… — той хвърля поглед към Брент, — може би аз и Дейл?

По дяволите. Нямам доверие на Дейл и виждам, че и Къртис не му вярва. Но като стана дума, къде е Дейл? Проверявам коридора в двете посоки.

— Идеята да ви оставя тук никак не ми харесва — казва Къртис, — но имаме ли друг избор?

В момента не съм сигурна кой от двамата повече ме плаши. Не вярвам на никого.

Хедър стои настрани, изглежда напрегната.

— Мисля, че не сме сами. Видях някого в коридора — казва тя на Къртис, — докато вие бяхте на ледника.

— И аз мисля, че видях някого. Само за секунда, зави зад ъгъла. — Потръпвам като го изричам на глас. — И беше… съжалявам Къртис, но приличаше на сестра ти. Кълна се, че видях дълга руса коса. — След това, което Къртис се опита да ми каже в съблекалнята, не знам дали беше тя или нейният дух. Или просто болното ми въображение.

Къртис затваря очи:

— По дяволите.

— Който и да е бил, той ме заключи в съблекалнята — казва Хедър.

Сещам се как вратата се залости и след мен. Може просто да е повредена.

— Боже, страхотно ме боли главата — казва Брент.

— Колко си пил? — пита го Къртис.

— Почти нищо. Не е от това. Трябва да си наплискам лицето.

Тоалетните са отляво. Къртис помага на Брент да стигне до тях.

Хедър обикаля коридора.

— Дейл? — вика тя. — Къде си? Дейл!

— Виждала ли си го, след като влезе вътре? — казвам аз.

— Не. — Тя стига до ъгъла и спира, сякаш не смее да ме изпусне от поглед.

Къртис и Брент се връщат от тоалетната.

— Няма вода — казва Къртис.

— Каквоо — казвам аз.

— Да проверим в кухнята — предлага той.

Подготвям се за мъчително куцукане, но той прехвърля ръка през кръста ми с поглед, който сякаш ме предизвиква да възразя. Не мога да не трепна. Но сега допирът му ме кара да се чувствам странно.

Чешмата в кухнята малко църцори, но скоро спира. Къртис опитва топлата вода, но и там не тече нищо.

— Сигурно тръбите са замръзнали — казвам аз. Това обяснява ужасно слабата струя в банята.

— Колко, мислиш, че е температурата навън? — пита Къртис.

— Може би минус десет?

Къртис кима:

— Студено е, но не чак толкова.

Прав е. Панорамата е построена да издържа на ниски температури. Един път, като се пързалях тук, беше минус трийсет. Странно е тръбите да замръзнат точно сега, когато на практика още не е зима.

— Някой е спрял водата — казвам аз.

ИГРАТА ПРОДЪЛЖАВА.

Дали Саския е спряла водата? По изражението на Къртис виждам, че си задава същия въпрос, макар че би могъл да бъде всеки от нас. Или някой друг, може би Жулиен?

— Ако донесете малко сняг, ще го разтопя — казвам аз.

— Отивам — казва Къртис и грабва тенджера.

— Добре поне, че имаме ток — казва Брент. Май вече започва да идва на себе си.

Къртис се заковава на място.

— Някой взел ли е фенер?

Тримата клатим глави.

— Имам един малък — казва Къртис, — но ако някой ще остава тук, трябва да намерим още. Веднага. Или поне свещи.

В тази сграда има безкрайни коридори без прозорци. Прехапвам устни при мисълта колко ще бъде тъмно, ако спре токът.

Къртис захвърля тенджерата и хуква по коридора. Брент тича след него.

— Хей, добре ли си? — викам след него, но той вече е изчезнал.

Хедър е застанала на входа, кръстосала ръце пред гърдите, сякаш да се предпази.

— Видя ли някъде фенери или свещи? — питам аз.

— Не знам — казва тя, — просто искам да се махна оттук.

В този момент се радвам, че е с мен. Проверявам кухненските шкафове за свещи, но не откривам нищо.

Защо човек винаги е най-жаден, когато няма вода? Слагам чашата под чешмата, но тънката струя едва я напълва до половината, преди да спре. Надигам я. Някой минава покрай мен — Брент е.

— Хей — извиквам аз, — ако си по-добре, би ли нагребал малко сняг. Умирам от жажда.