Триумфът на сукубата

Напрежението между нас се изпари, когато излязохме на дансинга. Ритъмът пулсираше през мен, движенията и потта бяха опияняващи. С Бастиен танцувахме известно време, и двамата наясно с обожателите, които спечелвахме, дори в едно толкова претъпкано помещение. За да привлечеш някого физически, ти трябваше много повече от добър външен вид. Трябваше да установиш контакт с очи, да изглеждаш добронамерено и грациозно. Инкубите и сукубите научаваха това още в началото и добрите се движеха с грация, на която малко смъртни можеха да съперничат. Аз, която танцувах добре и преди да стана сукуба, знаех, че съм една от най-добрите в езика на тялото. Ако човек ни гледаше, бяхме неустоими. Бяхме възбуждащи.

След малко се разделихме. Резултатът от играта на сукубата ме натъжаваше, но самата игра беше забавна. Много забавна. Сменях партньор след партньор, наслаждавайки се на ефекта, който предизвиквах, на желанието, което се покачваше у онези, с чиито тела си играех. Това беше причината, въпреки че често се оплаквах, да продам смъртната си душа в замяна на това да съм сукуба.

Признавам, че мисълта да се прибера вкъщи с някого ставаше все по-примамлива, тялото ми копнееше да усети нечии ръце върху себе си, но после се замислих за Сет и решимостта му да спази уговорката, която имахме. Не. Никакви излишни жертви за мен тази вечер. Можех да бъда добра. Исках да бъда добра. Щях да изчакам, докато наистина имах нужда от презареждане.

От другия край на клуба Бастиен ми кимна и си тръгна, обвил ръка около кръста на дребна, изпаднала в транс блондинка. Когато се обърна, забелязах брюнетка, увиснала на другата му ръка.

Направо се престара.

Беше два сутринта, когато най-накрая се прибрах. На другия ден се събудих изморена, а лошото време ме накара да се почувствам дори още по-зле. Дъждът падаше като плътна сива завеса, докато отивах към работа. Всичко изглеждаше по-студено. Бях отраснала в топъл средиземноморски климат и никога нямаше да успея да свикна с тези температури.

Когато пристигнах в книжарницата, за пореден път бяха отворили без мен. Колкото и странно да беше, днес на смяна бяха същите хора като вчера, но този път не ме посрещнаха с възклицания.

Каси и Джанис бяха на касите и спряха работа, за да ме изгледат със загадъчни изражения, докато влизах. Джанис се наведе и промърмори нещо в ухото на другата жена. Когато забелязаха любопитния ми поглед и двете ми се усмихнаха насила.

— Здрасти, Джорджина.

— Здравейте — отговорих аз объркано и неловко.

Миг по-късно минах покрай бюро „Информация“ и Бет ме дари с подобен странен поглед.

— Как върви? — попитах, защото тя не каза нищо.

— Добре — и припряно се обърна към монитора пред себе си.

И преди са ме гледали странно, когато идвах на работа, но това беше прекалено дори за мен.

Понякога, след като съм била с мъж, абсорбираната му енергия ми придаваше сияние, което подсъзнателно привличаше смъртните. За същото това сияние ме подкачи Хю по време на покера. Не това обаче беше причината днес. Както казах на Бастиен, последното зареждане направих преди няколко дни. Сиянието трябваше да е отслабнало досега. Освен това можех да разпозная хипнотизираните погледи. Това не беше същото. Гледаха ме любопитно, сякаш се чудеха какви ги върша. Така те зяпаха, ако имаш храна по лицето или скъсано копче. Вероятността проблемът да е нещо такова, беше малка, но се вмъкнах в тоалетната да проверя.

Не. Изглеждах безупречно. Дълга дънкова пола и моряшка блуза с голи рамене. И двете елегантни и съвършени. Гримът — безукорен. Косата ми се спускаше свободно по гърба. Изглеждах нормално. Нищо не можеше да предизвика такова внимание.

Предположих, че си въобразявам и продължих към кафенето. Сет, който работеше в любимия си ъгъл, ми кимна приветливо. Поне той се държеше нормално.

Нова бариста се суетеше около бара и когато ме видя, за малко да изтърве чашите, които държеше.

— Здравейте — заекна тя с ококорени очи, оглеждайки ме от главата до петите.

— Здрасти — отвърнах аз. Тази жена дори не ме познаваше. Защо и тя се държеше толкова странно? — Мокачино с бял шоколад.

Отне й известно време, преди да се заеме да изпълнява поръчката ми. Докато я маркираше на касата, ме попита любопитно:

— Ти си Джорджина, нали?

— Да. Защо?

— Просто съм слушала за теб — и погледна надолу.

Не каза нищо повече, само ми връчи мокачиното. Взех го, отидох при Сет и седнах срещу него. Баристата продължи да ни гледа с интерес, но веднага се обърна като улови погледа ми.

— Здрасти — поздрави ме Сет, очите и ръцете му бяха заети.

— Здрасти — отвърнах аз. — Днес всички се държат странно.

Той се огледа.

— Така ли? — веднага разпознах отнесеното състояние, в което изпадаше, когато получеше вдъхновение. Ставаше дори още по-разсеян и разпилян от обикновено. Една сукуба би трябвало да се гордее, ако има такъв ефект върху някой мъж.

— Да. Забелязваш ли нещо? Имам чувството, че всички ме зяпат.

Той поклати глава, потискайки една прозявка и се върна към писането.

— На мен всичко ми изглежда нормално. Харесва ми блузата ти. Може би е заради нея.