Триумфът на сукубата

Донесох го от спалнята и когато се върнах заварих Обри да ближе ръбовете на чинията ми. Изгоних я и подадох на Бастиен компютъра. С няколко бързи кликвания той отвори сайта на Комитета за запазване на семейните ценности. Организацията на Дана. Повечето от радиопредаванията й бяха архивирани и можеха да бъдат свалени. Избра едно от тях и довършихме вечерята си на фона на плътния й мелодичен глас.

Първата тема беше за хомосексуализма. КЗСЦ поддържаше имидж на захаросана доброта, желание да помага на хората и да подобри живота в Америка. Тъй като да си открит расист и сексист не беше хубаво за ничий имидж, организацията само намекваше за мнението си по тези теми. Бурното заклеймяване на хомосексуализма обаче все още не беше табу — за съжаление — и по-голямата част от предаването Дана мрънкаше колко е важно „да помогнем“ на „тези хора“ да проумеят истинския начин, и според природата, и според Бог, по който трябва да се обича. Толерирането на един такъв объркан начин на живот, твърдеше тя, би довело до разпад на семействата. Децата. За Бога, помислете за децата.

Следващото й предаване заклеймяваше отвратителното съвременно облекло. Училищните униформи и цензура в модата били единствената правилна линия на действие. Как да искаме от младите дами да имат себеуважение, когато се обличат като уличници? Това водело до сексуални преживявания, за които те не били готови, да не говорим за внушението, че по-важен е външният вид, а не характера.

Тогава се замислих за червеното дантелено бельо, което носех под дънките. Лошо ли беше човек да има собствен стил и сексапил?

Третото предаване, което изслушахме, беше за това, колко е безсмислено да учим тийнейджърите на безопасен секс и контрацепция. Въздържанието било единственото, което трябва да знаят. Оставете ги да живеят в невежество. Точка по въпроса.

— Достатъчно — казах аз тогава. Повърхностните й, изпълнени с предразсъдъци ценности, замаскирани с псевдо любов и доброжелателство, накараха храната в стомаха ми да се разбунтува.

Бастиен се усмихна:

— Още ли мислиш, че е само едно чукане?

Легнах на килима и поставих крака в скута му. Той разтри ходилата ми.

— Мразя лицемерите. И добрите, и лошите. Независимо какво проповядват.

— Трябва да прочетеш биографията й, да се запознаеш с някои от каузите, които организацията е защитавала — невероятно. Цял ден с това се занимавах. Мога да ти дам материалите.

Вдигнах ръка:

— Не, моля те. Вярвам ти. Кучката трябва да падне, нали? Ако имах меч, щях да те докосна по раменете и да те изпратя с благословия.

Той легна до мен.

— Ами тогава искаш ли да гледаш от първия ред? Ела на партито с мен. Сигурен съм, че никой нищо няма да каже, ако Мич доведе сестра си.

— Парти в Ийстсайд? Благословията ми не се простира чак до там.

— О, хайде. Признай си, изпитваш перверзно желание да я видиш лично. А и отдавна не си ме виждала в действие. Може да научиш това-онова. Да откраднеш някои идеи.

Това ме разсмя и се претърколих настрани, за да виждам по-добре лицето му.

— Сякаш имам нужда от нови идеи.

Той също се обърна настрани, хилейки се.

— Така ли? Докажи го. Да излезем тази вечер. Да отидем на лов.

Усмивката ми изчезна.

— Какво?

— Като в доброто старо време. Ще намерим някой клуб и ще си подберем мишени за през нощта.

Горчиво-сладки спомени нахлуха в главата ми. Припомних си френските кабарета от деветнайсети век. С Бастиен излизахме нагласени, разделяхме се и се срещахме на сутринта, за да се посмеем и да се фукаме със завоеванията си. Тази игра обаче вече не ме привличаше.

— Вече не правя така. Казах ти.

— Да, но трябва да оцеляваш някак.

— Аз оцелявам. Получих доза само преди два дни. Ще ми стигне за известно време.

Бастиен се намръщи.

— Преди два дни? Пфу. Покрай онзи писател си станала скучна.

— Хей! Това няма нищо общо с него. Аз така искам.

— Разбира се.

— Какъв е този тон?

— Не знам. Искам да кажа, отначало реших, че срещите с писателя са ти забавни. Въпреки че изглежда леко скучен и накрая вероятно ще те нарани. Сега обаче започвам да мисля, че е показателно за друг, по-сериозен проблем. Първо, манията ти относно добрите мъже. И си помощник-управител в книжарница? Да не говорим, че имаш котка.

Обри се втренчи в него, аз също.

— Какво му е лошото да имаш котка? А и Сет не е скучен.

— Ти си знаеш. Просто не останах чак толкова очарован, това е. Ако искаш да се вманиачаваш по смъртни, мога да ти намеря по-добър от този.

— Не искам по-добър. Няма по-добър. Искам него.

— Както кажеш. Просто ставаш много обикновена, това е. Преди беше необикновена.

— Ох. И всичко това, защото не искам да изляза с теб?

Бастиен сви рамене.

— Добре тогава. Да вървим. Но без жертви за мен.

— Съгласен.

Отидохме в един клуб на площад „Пайъниър“. И двамата бяхме секси, красиви и съвършени по начин, по който само един инкуб и една сукуба могат да бъдат. Бях прибрала косата си в хаотично закачливо великолепие и носех бебешко синя блуза с шпиц деколте, което стигаше почти до пъпа ми. Отворът беше покрит с много фина дантела, която обезсмисляше сутиена. Така че не носех такъв.