Тъмна любов

Прегърна я леко и погали ръцете й. Насърчаваше я да пие повече. Да вземе всичко, което й е нужно.

Мина доста време, но накрая Бет вдигна глава. Облиза устните си и отвори очи.

Рот беше впил поглед в нея. На шията му зееше рана.

— О, Господи… какво съм ти сторила? — тя протегна ръка, за да спре кръвта, която се процеждаше от вената му.

Той хвана ръцете й и ги допря до устните си.

— Ще ме приемеш ли за твой хелрен?

— Какво? — беше й трудно да разсъждава.

— Омъжи се за мен.

Погледна раната на шията му и стомахът й се сви.

— Аз… аз…

Изведнъж я преряза силна болка. Разля се по цялото й тяло. Отведе я в мрачната клетка на агонията. Тя се преви и се затъркаля по матрака.

Рот се надигна и я притегли в скута си.

— Ще умра ли… — простена тя.

— О, не, лийлан. Няма да умреш. Болката ще премине — прошепна той. — Но няма да ти е лесно.

Целият й храносмилателен тракт се сви конвулсивно и тя падна по гръб. Едва различаваше лицето на Рот от болка, но все пак забеляза тревогата в очите му. Той пое ръката й в своята, а тя се сгърчи от новия мъчителен пристъп.

Зрението й се замъгли. Дойде на себе си за миг, после пред очите й пак падна мъгла. Цялата беше потънала в пот, чаршафите бяха мокри. Стисна зъби и се изви като дъга. Въртеше се ту на едната, ту на другата страна, опитвайки се да избяга от болката. Не знаеше откога е така. Може би часове. Или дни.

Рот беше до нея през цялото време.

За пръв път той въздъхна облекчено някъде след три през нощта.

Бет най-после лежеше неподвижно. Но не мъртвешки неподвижно. Просто тялото й се беше успокоило. Беше толкова храбра. Понесе болката, без да хленчи, без да плаче. Дори той се беше молил преобразяването да приключи по-бързо.

Бет каза нещо прегракнало.

— Какво, моя лийлан? — той сведе глава към устните й.

— Душ.

— Добре.

Стана, пусна водата и се върна за нея. Внимателно я взе на ръце и я отнесе в банята. Не можеше да стои права, затова я сложи да седне на мраморния плот, съблече дрехите й и отново я вдигна на ръце.

Застана под душа и остави водата да се стича по гърба му, вместо директно върху нея. Искаше първо да провери дали температурата няма да й е неприятна. Бет не протестира и Рот най-напред подложи под душа краката й, за да не бъде усещането твърде внезапно. Постепенно остави струите да обливат цялото й тяло.

Водата, изглежда, й хареса, защото тя изпъна шията си и отвори уста. Видя кучешките й зъби и реши, че са много красиви. Ярко бели. Много остри. Спомни си какво изпитваше, докато тя пиеше от него. Придърпа я към себе си само за да я прегърне за миг. След това пусна краката й, за да стъпи на пода, като я придържаше с едната си ръка, с другата взе един шампоан и изсипа малко на главата й. Разтърка косата й, докато шампоанът стана на пяна, след това го изплакна. После масажира тялото, натривайки го със сапун и я изми, като внимаваше да не остане нито едно сапунено мехурче.

Вдигна я отново на ръце, спря водата, излезе изпод душа и взе една хавлиена кърпа. Обви я в нея, сложи я да седне на плота и я остави да се подпре на стената и огледалото. Внимателно попи водата от косата, лицето, шията и ръцете й. След това подсуши краката, прасците и коленете й.

Известно време кожата й щеше да е свръхчувствителна, също така очите и ушите й.

През цялото време на преобразяването наблюдаваше за промени в тялото й, но не забеляза такива. Височината й си остана същата и идеално се вместваше в обятията му. Питаше се дали пък няма да може да излиза и през деня.

— Благодаря ти — прошепна тя.

Целуна я и я отнесе на дивана. После махна мокрите чаршафи и подложката под тях. Доста се потруди, докато оправи леглото. Едва успя да намери друг комплект чаршафи и адски се озори, докато ги опъне както трябва. Когато приключи, повдигна Бет и я сложи да легне върху чистите атлазени постелки.

Бет въздъхна облекчено и това беше най-големият комплимент, който някога бе получавал.

Коленичи до леглото, но изведнъж осъзна, че кожените му панталони и кубинките му са вир-вода.

— Да — прошепна тя.

Той я целуна по челото.

— Какво „да“, моя лийлан?

— Ще се омъжа за теб.

35

Бъч отново обиколи салона и спря пред камината. Загледа се в цепениците, подредени в огнището. Представи си колко приятно е край разгорелия се огън тук през зимата. Седиш си на копринените дивани и гледаш танцуващите пламъци, а икономът ти носи горещ пунш или нещо от този род.

Какво, по дяволите, правеше тази шайка гангстери на място като това?

От коридора долитаха гласовете на мъжете, които, както предполагаше, бяха в трапезарията и от часове си чешеха езиците. Поне музиката, която бяха избрали за вечеря, си струваше. Из цялата къща кънтеше твърд рап — Ту Пак, Джей Зи, Ди Туелв — заглушаван от време на време от изблици смях, предизвикан от чисто мъжки закачки.

За кой ли път погледна към входната врата.

Когато преди цяла вечност го натикаха в салона и поеха нанякъде по коридора, първата му мисъл беше да се измъкне, дори ако се наложи да разбие един от прозорците със стол. Щеше да се обади на Хосе и да докара целия участък пред входната им врата.