Тъмна любов

— Имам случай на вероятна свръхдоза.

Бет размърда ръката си и започна да върти глава. Опитваше да избие телефона от ръката му.

— Скъпа, стой мирна. Ще се погрижа…

Гласът на телефонистката го прекъсна:

— Господине? Ало?

— Заведи ме при Рот — простена Бет.

— Майната му.

— Извинете — каза операторката. — Ще ми кажете ли какво става, господине?

— Свръхдоза. Мисля, че е хероин. Зениците й са неподвижни и разширени. Още не е повърнала…

— Рот, трябва да отида при Рот.

— … но ту идва на себе си, ту губи съзнание…

Точно тогава Бет успя рязко да се вдигне от пода и измъкна телефона от ръката му.

— Умирам…

— Така е, по дяволите! — изкрещя той.

Тя сграбчи ревера на ризата му. Тялото й се тресеше, пот изби по тениската й.

— Имам нужда от него.

Бъч я погледна в очите.

Беше направил грешка. Голяма грешка. Не беше свръхдоза. Беше пристъп на абстиненция. Поклати глава.

— Не, скъпа.

— Моля те. Нужен ми е. Иначе ще умра.

Изведнъж тя се сви като зародиш в утробата на майка си, сякаш вълна от болка я бе прерязала на две. Телефонът се изплъзна и падна далеч от ръката й.

— Бъч… моля те.

Мамка му. Тя изглеждаше наистина много зле. Като че ли на прага на смъртта.

Ако я отведе в спешното отделение, можеше да умре по пътя или докато чака да й назначат лечение. А и метадонът щеше да й донесе само временно успокоение, не и да я избави от зависимостта.

Мамка му.

— Помогни ми.

— Да го вземат дяволите този Рот — каза Бъч. — Къде е?

— Уолъс.

— Авеню?

Тя кимна.

Бъч нямаше време да мисли. Взе я на ръце и я пренесе през двора.

Така щеше да пипне кучия му син.

Рот скръсти ръце и се облегна на стената в салона. Братята стояха край него и чакаха да чуят какво ще им каже.

Тор също беше тук, макар че откакто беше влязъл заедно с Вишъс, избягваше да погледне Рот в очите.

Чудесно, помисли си Рот. Тъкмо ще го направим пред всички.

— Братя, имаме да свършим две неща — започна той и погледна Тор в лицето. — Оскърбих тежко един от вас. Затова предлагам на Тормент райт.

Тор застана мирно. Другите братя бяха изненадани не по-малко от него.

Предложението на Рот беше без прецедент и той го знаеше. По принцип райт даваше правото на нанасяне на свободен удар и този, на когото се предлага, избира оръжието. Юмрук, кинжал, пистолет, вериги. Целта беше както обиденият, така и нанеслият обидата да запазят честта си. Да могат и двамата да изчистят името си.

Шокът в стаята не беше заради самия ритуал. Братята бяха добре запознати с него. Като се има предвид агресивността им по природа, на всеки от тях се беше случвало да обиди адски някого.

Но Рот, въпреки всичките си грехове, никога преди не беше предлагал райт. Защото според законите на вампирите всеки, дръзнал да вдигне ръка или оръжие срещу него, можеше да бъде осъден на смърт.

— Пред тези свидетели заявявам — каза високо и ясно той, обръщайки се към Тор, — че те освобождавам от последствията на закона. Приемаш ли?

Тор сведе глава. Бръкна в джобовете на кожените си панталони и бавно поклати глава.

— Не мога да вдигна оръжие срещу вас, господарю.

— И не можеш да ми простиш, така ли?

— Не знам.

— Не мога да те виня за това — по дяволите, искаше му се Тор да беше приел предложението. Трябваше да оправят отношенията си. — Ще ти предложа пак някой друг път.

— И аз пак ще откажа.

— Така да бъде — след това отправи мрачен поглед към Зейдист. — А сега да поговорим за проклетите ти любовни похождения.

Зи, застанал зад своя брат близнак, пристъпи крачка напред.

— Ако някой чука дъщерята на Дариъс, то това си ти, а не аз. Така че, какъв е проблемът?

Някои от братята изругаха под нос. Рот оголи кучешките си зъби.

— Ще пропусна думите ти покрай ушите си, Зи. Но само защото знам колко ти харесва да те бият, а не съм в настроение да те направя щастлив — той се изправи, в случай че братът реши да го нападне. — Искам да престанеш с проститутките. Или поне да почистваш след себе си.

— За какво говориш?

— Не ни трябва да ни погне полицията.

Зейдист се обърна към Фюри, който каза:

— Телата. Ченгетата са ги намерили.

— Какви тела?

Рот тръсна глава.

— За бога, Зейдист. Да не мислиш, че ченгетата просто ще забравят за двете мъртви жени, оставени на улицата да им изтече кръвта?

Зейдист пристъпи напред, така че гърдите им почти се докоснаха.

— Не знам нищо за това. Помириши ме. Казвам ти истината.

Рот пое дълбоко дъх. Усети в ноздрите си острия мирис на гнева, все едно някой го беше напръскал с цитрусов освежител за въздух. Но не долови безпокойство, нито опит за прикриване на емоциите.

Проблемът беше, че Зи бе не само хладнокръвен убиец, но и изпечен лъжец.

— Познавам те прекалено добре, за да вярвам на думите ти.

Зи заръмжа. Фюри бързо пристъпи към него, стегна силната си ръка около шията на близнака си и го задърпа назад.

— Успокой се, Зи — каза Фюри.

Зейдист сграбчи брат си за китката и се освободи. Кипеше от ненавист.

— Някой ден, господарю, ще…

Прекъсна го шум, подобен на грохота от гюлета, уцелили стена.

Някой удряше с все сила по входната врата.