Тъмна любов

— Рот? Повтори след мен: „Да, Бет, разбирам и вярвам, че си искрена в чувствата си към мен.“ — тя отново разтърси главата му. — Да го кажем заедно — нова пауза. — Веднага. Да не отлагаме.

— Да — каза той през стиснати зъби.

Господи, ако беше стиснал още повече устни, сигурно щеше да счупи предните си зъби.

— Да, какво?

— Да, Бет.

— „Разбирам и вярвам, че си искрена в чувствата си към мен.“ Хайде. Кажи го.

Той неохотно повтори думите.

— Добро момче.

— Голям инат си, знаеш ли?

— И по-добре, след като имам намерение да бъда с тебе.

Той внезапно обхвана лицето й с ръце.

— Искам — каза пламенно Рот.

— Какво?

— Да бъдеш с мен.

Дъхът й секна. В гърдите й припламна надежда.

— Наистина ли?

Рот затвори грейналите си очи и кимна.

— Да. Адски глупаво е. Шантаво. Опасно.

— Значи се вписва много добре в сценария на твоя живот.

Той се усмихна и я погледна.

— Да, идеално.

Господи, в погледа му имаше толкова нежност, че сърцето й направо се късаше.

— Бет, искам да бъда с теб, но трябва да знаеш, че ще бъдеш мишена. А аз не знам как да ти осигуря достатъчно безопасност. Не знам как, по дяволите, да…

— Ние ще решим проблема — каза тя. — Можем да го направим заедно.

Целуна я. Целува я дълго и бавно. С невероятна нежност.

— Значи сега ще останеш? — попита той.

— Не, наистина трябва да отида на работа.

— Не искам да тръгваш — хвана брадичката й с ръка. — Ужасно е, че не мога да бъда с теб навън през деня.

Но ключалката щракна и вратата се отвори.

— Как го правиш? — попита тя.

— Върни се, преди да се стъмни — това изобщо не беше молба.

— Ще бъда тук по някое време след залез-слънце.

Той изръмжа.

— Обещавам да се обадя, ако се случи нещо особено — тя завъртя очи. Май ще трябва да преразгледа смисъла, който обикновено се влага в тази дума. — Имам предвид нещо по-особено.

— Това не ми харесва.

— Ще бъда внимателна.

Целуна го и се отправи към стълбището. Все още чувстваше погледа му, когато избута картината и влезе в салона.

32

Бет се отби в апартамента си, нахрани Бу и малко след дванадесет беше в редакцията. По изключение не беше гладна и остана да работи по време на обедната почивка. Е, ако можеше да се нарече работа. Беше й трудно да се съсредоточи и в общи линии само пререди купчините хартия на бюрото си.

Бъч й беше оставил две съобщения през деня, с които й напомняше за уговорката им да се видят в дома й около осем вечерта. Но към четири часа тя реши да отмени срещата. Нищо хубаво нямаше да излезе от нея. В никакъв случай нямаше да предаде Рот на полицията и дълбоко се заблуждаваше, ако си въобразяваше, че Железния ще прояви снизходителност само защото я харесва и са в дома й.

Все пак нямаше намерение да заравя главата си в пясъка. Знаеше, че ще я извикат на разпит. Нямаше друг начин. Докато Рот беше заподозрян, щяха да я въртят на шиш. Трябваше да си намери добър адвокат и да чака да я повикат в участъка.

Отиде до ксерокса и на връщане погледна през прозореца. Беше късен следобед, небето беше покрито с облаци и тежкият, плътен въздух предвещаваше гръмотевични бури. Наложи се да отклони погледа си. Очите я боляха и неприятното чувство не премина, въпреки че примигна няколко пъти.

Върна се на бюрото си, глътна два аспирина и се обади в участъка да потърси Бъч. Рики я уведоми, че са го пуснали в принудителна отпуска и тя поиска да я свържат с Хосе. Той вдигна телефона веднага.

— Чувам, че Бъч е временно отстранен. Кога е станало това? — попита тя.

— Вчера следобед.

— Ще го уволнят ли?

— Неофициално? Вероятно.

Значи в крайна сметка Бъч нямаше да дойде в апартамента й.

— Ти къде си, Би-лейди? — попита я Хосе.

— На работа.

— Да не ме лъжеш? — гласът му беше по-скоро тъжен, отколкото сърдит.

— Виж номера, от който ти се обаждам.

Хосе въздъхна дълбоко.

— Трябва да дойдеш в участъка.

— Знам. Ще ми дадеш ли малко време да си намеря адвокат?

— Мислиш ли, че ти трябва?

— Аха.

Хосе изруга.

— По-добре стой настрана от този мъж.

— Ще ти звънна по-късно.

— Снощи е била убита още една проститутка. Същият почерк.

Новината я накара да замълчи. Не знаеше какво е правил Рот, след като излезе. Но за какво му е мъртва проститутка? По-точно две.

Безпокойството й нарасна и слепоочията й започнаха да пулсират. Някак си не можеше да повярва, че Рот би прерязал гърлото на бедна, беззащитна жена и би я оставил да умре на улицата. Убиваше наистина, но не беше зъл. И макар че действаше извън закона, тя не можеше да си представи, че е способен да отнеме живота на някого, който не представлява заплаха за него. Особено след случилото се с родителите му.

— Чуй ме, Бет — каза Хосе. — Излишно е да ти обяснявам колко сериозно е положението. Този човек е основният заподозрян за три убийства, а възпрепятстването на правосъдието е сериозно обвинение. Много ще ме заболи, но ако трябва, ще те пъхна зад решетките.

— Снощи той никого не е убивал — усети как стомахът й се преобръща.

— Значи признаваш, че знаеш къде е.

— Трябва да затварям, Хосе.

— Бет, моля те, не го прикривай. Той е опасен…

— Не е убил тези жени.

— Така си мислиш ти.