Тъмна любов

— Ти си добър приятел, Хосе.

— По дяволите! — изруга той и добави няколко думи на испански. — Намери си адвокат, Бет. И побързай.

Тя затвори телефона, грабна чантата си и изключи компютъра. Само това липсваше, Хосе да дойде в редакцията и да я отведе с белезници. Трябваше да се прибере вкъщи, да си вземе някакви дрехи и възможно най-бързо да отиде при Рот.

Може би ще могат да избягат заедно. Май че това е единственият им избор. Защото тук, в Колдуел, полицията рано или късно щеше да ги намери.

Излезе на „Трейд Стрийт“. Стомахът й се беше свил на топка, горещината изсмука всичките й сили. Веднага щом влезе в апартамента, тя си наля чаша леденостудена вода, но стомахът я присви още при първата глътка. Може би има гастроентерит. Глътна две хапчета и се сети за Рейдж. А може и да е прихванала нещо от него.

Господи, болката в очите й беше убийствена. Макар и да знаеше, че трябва да си приготви багажа, свали дрехите, с които беше на работа, облече си тениска и къси панталонки и приседна на дивана. Искаше само да си поеме дъх, но след като седна, осъзна, че няма сили да се помръдне. Съвсем бавно, като че ли мозъчните й клетки отказваха една по една, тя си представи раната на Рот. Не й беше казал как я е получил. Ами ако е нападнал проститутката и тя се е отбранявала? Притисна слепоочията си с пръсти, защото изведнъж й се повдигна и усети в устата си горчив вкус. Пред очите й заиграха светли петна.

Не, не беше грип, а страхотна като Годзила мигрена.

Рот отново набра номера, но Тормент явно виждаше кой му звъни и не вдигаше телефона.

По дяволите. Не си падаше по извиненията, но наистина искаше да го обсъдят.

Взе мобилния телефон и се опъна на леглото, като се облегна на таблата. Искаше да се обади на Бет. Само за да чуе гласа й.

Уж смяташе да се оттегли след нейното преобразяване, а не беше в състояние да издържи без нея и няколко часа.

Здравата беше хлътнал по тази жена. Не можеше да повярва какви думи беше изрекъл, докато тя го любеше. И като връх на всичките си словоизлияния, накрая я нарече лийлан.

Трябваше да си признае, че е влюбен в нея. Още по-шокиращото в случая беше, че тя е наполовина човек. Както и дъщеря на Дариъс. Но би ли могъл да не я обожава? Беше толкова силна, с воля не по-слаба от неговата. Спомни си как му се противопостави и се опита да го накара да преосмисли миналото си. Малцина биха дръзнали да постъпят като нея. Той знаеше откъде се е взела тази смелост. Баща й навярно би постъпил по същия начин.

Телефонът му звънна и той вдигна.

— Да?

— Имаме проблеми — беше Вишъс. — Току-що го прочетох във вестника. Още една мъртва проститутка. На улицата. Изтекла й е кръвта.

— Е, и?

— Хакнах базата данни на съдебния лекар. И в двата случая по шиите им има следи от ухапване.

— Мамка му. Зейдист.

— И аз така си помислих. Непрекъснато му повтарям, че трябва да престане. Трябва да поговориш с него.

— Довечера. Кажи на братята да дойдат първо тук. Ще се оправя с него пред всички.

— Добра идея. Тогава ние, останалите, ще можем да го отървем, когато го стиснеш за гърлото, защото ти отговаря, без да му пука.

— Ей, да знаеш къде е Тор? Не мога да се свържа с него.

— Нямам представа, но ако искаш, ще мина през тях на път за къщата на Дариъс.

— Направи го. Довечера трябва да бъде тук — Рот затвори телефона.

Дявол да го вземе. Някой трябваше да сложи намордник на Зейдист.

Или да забие кинжал в гърдите му.

Бъч изключи двигателя. Колата измина още няколко метра и спря. Не се надяваше много Бет да си е у дома, но въпреки това отиде до входната врата и натисна звънеца. Никакъв отговор.

Изненада.

Заобиколи къщата и отиде в задния двор. Вече беше тъмно и фактът, че в жилището й не свети нито една лампа, не беше никак окуражителен. Сви ръцете си на фуния и се опита да погледне вътре през стъклената врата.

— Бет! О, Господи. Мили Боже!

Тя лежеше с лице към пода, протегнала едната си ръка към телефона, който, макар и съвсем наблизо, така и не беше успяла да достигне. Краката й бяха проснати неестествено, личеше си, че се е гърчила от болка.

— Не! — той заудря по стъклото.

Тя леко помръдна, като че ли го чу.

Бъч отиде до един от прозорците, събу обувката си, пъхна ръката си в нея и замахна с все сила. Удряше по стъклото, докато успя да го счупи. Поряза се, когато се пресегна да отвори прозореца отвътре, но важното беше да стигне до Бет, дори и цялата си ръка да изгуби. Вмъкна се вътре и се хвърли към нея, при което обърна някаква маса.

— Бет! Чуваш ли ме?

Тя отвори уста. Устните й замърдаха бавно, но не се чу никакъв звук.

Бъч се огледа за кръв, но кръв нямаше и внимателно я обърна по гръб. Беше бледа като мъртвец, плувнала в студена пот и почти в безсъзнание. Отвори очи и той забеляза, че зениците й са разширени.

Опъна ръцете й, като търсеше някакви следи от инжектиране на наркотици. Не видя нищо, но нямаше време да събуе обувките й, за да провери между пръстите на краката й.

Извади мобилния си и набра 911.

Не изчака поздрава, когато му отговориха.