Тъмна любов

Рот се завъртя плавно точно когато куршумът излетя от цевта. Приведе се и хвърли звездата, която проблесна като сребро и въртейки се около оста си, описа смъртоносна дъга. Улучи лесъра право в шията и преряза гърлото му, след което продължи пътя си в мрака. Пистолетът издрънча при удара си в асфалта.

Лесърът се хвана за шията с две ръце и падна на колене.

Рот се приближи и пребърка джобовете му. Взе портфейла и мобилния телефон, които откри там, и ги прибра в якето си.

След това извади дълъг нож с черно острие от препасаната през гърдите му кания. Беше разочарован, че борбата не продължи по-дълго, но съдейки по черната, къдрава коса и относително неумелото нападение, лесърът беше новобранец. С бързо движение го обърна по гръб, подхвърли ножа си във въздуха, хвана го и дланта му здраво обгърна дръжката. Острието потъна в плътта, разряза костта и стигна до черната кухина, където някога е било сърцето.

Чу се хриптене и лесърът се разпадна, избухвайки в светлина.

Рот избърса острието в кожените си панталони, пъхна го обратно на мястото му и се изправи. Огледа се наоколо. След това се дематериализира.

Дариъс пиеше третата си бира. Две момичета, облечени в готически стил, спряха край масата, търсейки шанс да му помогнат да забрави тревогите си. Той отказа поканата им. Излезе от бара и се запъти към своето „BMW 650 i“, паркирано незаконно в уличката зад клуба. Като всеки вампир с неговото положение той можеше да се дематериализира по желание и да изминава огромни разстояния, но номерът беше труден за изпълнение, ако носиш нещо тежко. При това не беше нещо, което човек би искал да направи пред публика. А и беше приятно да имаш хубава кола.

Дариъс влезе в „BMW“-то и затвори вратата. Навън заваля дъжд и по предното стъкло като сълзи се застичаха едри капки.

Имаше и други възможности. Споменаването на брата на Мариса го накара да се замисли. Хавърс беше лекар, посветил се на лекуването на расата. Може би ще може да помогне. Със сигурност си струваше да опита.

Замислил се за плановете си, Дариъс пъхна ключа, за да запали колата, и го завъртя. Стартерът изхъхри. Отново завъртя ключа и когато чу ритмичното цъкане, бе обхванат от ужасно предчувствие. Бомбата, закрепена под шасито на колата и свързана с електрическата система, избухна. Преди взривът да изпепели тялото му, последната му мисъл беше за дъщерята, която още не го беше виждала. И никога нямаше да го види.

3

Бет остана четиридесет и пет минути под душа и изразходи половин опаковка душ гел. Евтините тапети на банята се размекнаха и почти се отлепиха, защото се къпа с много гореща вода. Избърса се, облече си халата и се опита да не се гледа в огледалото. Устните й бяха разранени и подути.

Излезе от банята в тясното си едностайно жилище. Климатикът се беше развалил още преди седмици и в помещението беше не по-малко задушно, отколкото в банята. Погледна към двата прозореца и плъзгащата се врата, която водеше към двор с клюмнали от жегата растения. Искаше й се да отвори всичките, но вместо това провери ключалките. Макар че нервите й бяха опънати докрай, поне тялото й се възстановяваше бързо. Апетитът й се възвърна с още по-голяма сила, като че ли стомахът й се бунтуваше срещу липсата на вечеря и тя се отправи към кухненския бокс. Дори остатъците от пиле отпреди четири дена й се сториха примамливи, но когато отвори фолиото, в носа я удари миризмата на вмирисани чорапи. Хвърли пилето и пъхна в микровълновата замразеното съдържание на пакет нискокалорична храна. Изяде макароните със сирене права, хванала малкия пластмасов поднос с кухненските ръкохватки. Но храната й дойде малко, изобщо не засити глада й и тя си приготви още една порция.

Идеята да наддаде девет килограма за една нощ й се видя адски примамлива. Наистина. Не можеше да промени лицето си, но беше готова да се обзаложи, че неандерталецът женомразец, който я беше нападнал, предпочита жертвите му да са със стегнато дупе.

Примигна, опитвайки се да прогони спомена за лицето му. Господи, все още усещаше ръцете му, тези ужасни, тежки длани, които мачкаха гърдите й. Трябваше да съобщи в полицията. Трябваше да отиде в участъка. Само че никак не й се искаше да излезе от апартамента. Поне не до сутринта.

Отиде до разтегателния диван, който използваше за легло, и се сви на кълбо, притиснала колене към тялото си. Стомахът й бавно преработваше макароните и сиренето, пристъпите на гадене се редуваха с пълзящи по цялата й кожа тръпки. Тихо мяукане я накара да повдигне глава.

— Хей, Бу — каза тя и машинално размърда пръстите си. Бедното животинче беше побягнало да се скрие, когато тя влезе в апартамента, смъкна дрехите си и ги захвърли на пода.

Черният котарак измяука отново и се приближи към нея. Големите му зелени очи я гледаха тревожно, когато скочи грациозно в скута й.

— Съжалявам за тази драма — измърмори тя и му направи място.