Тъмна любов

Усещаше по кожата си грубите ръце на колежанчето, които я опипваха, и напрегна волята си, за да потисне пристъпа на гадене. Въпреки че изпитваше отвращение, когато дланите му притиснаха гърдите й, тя посегна към ципа на панталона му. Все още я държеше за шията и й беше трудно да диша, но когато докосна пениса му, той изстена и разхлаби хватката си. С рязко движение сграбчи тестисите му и ги изви с всичка сила, а когато той се свлече надолу, нанесе силен удар с коляното си в носа му. Адреналинът й се покачи и за част от секундата й се прииска приятелчето му да й се нахвърли, вместо да я зяпа глупаво.

— Да ви го начукам! — изкрещя тя към двамата.

Бет хукна към края на уличката, като придържаше с ръце блузата си и не спря да тича, докато не стигна до сградата, където живееше. Ръцете й така трепереха, че едва успя да пъхне ключа в ключалката. Чак когато застана пред огледалото в банята, осъзна, че по лицето й се стичат сълзи.

Бъч О’Нийл вдигна очи, когато полицейската радиостанция под контролното табло на необозначената му патрулна кола се включи. Съобщиха за мъж, станал жертва на нападение в една странична уличка наблизо.

Бъч погледна часовника си. Беше малко след десет часа, което означаваше, че веселбата тепърва започва. Беше петък вечерта в началото на юли, разюзданите колежанчета наскоро бяха излезли във ваканция и умираха да се надпреварват в Олимпийските игри за глупаци. Вероятно някой беше нападнал жертвата, за да я ограби или за да й даде урок. Надяваше се да е второто.

Бъч взе микрофона и съобщи на диспечера, че ще провери какво става, въпреки че беше детектив от отдел „Убийства“, а не уличен полицай. В момента работеше върху два случая — труп, изваден от река Хъдсън, и човек, ударен от кола, след което шофьорът избягал. Но винаги можеше да се случи и още нещо. Що се отнасяше до него, колкото по-дълго беше извън дома си, толкова по-добре. Мръсните съдове в умивалника и смачканите чаршафи на леглото нямаше да усетят липсата му.

Пусна сирената, натисна газта и си помисли: „Купонът вече може да започне.“

2

Минавайки през „Скриймърс“, Рот с презрение наблюдаваше как хората от тълпата се препъват в бързината си да се дръпнат от пътя му. Порите им излъчваха страх и нездраво, силно любопитство. Вдъхна противната миризма. Добитък. Всички до един.

Зад тъмните очила очите му се напрягаха в мъждивата светлина и той затвори клепачи. Зрението му беше толкова зле, че в непрогледната тъмнина се движеше точно толкова уверено, колкото и на оскъдната светлина в клуба. Напрегна слуха си и различи звуците на музиката, влаченето на крака, шепот, звук от чаша, разбила се на пода. Беше му все едно дали на пътя му ще се изпречи нещо. Било то стол, маса или човек, той просто щеше да мине през него.

Усети съвсем ясно присъствието на Дариъс, защото беше единственият, от чието тяло не се носеше миризмата на панически страх. Макар че дори воинът тази вечер беше доста изнервен.

Застанал пред другия вампир, Рот отвори очи. Виждаше Дариъс като смътна сянка, тъмното петно на лицето му и черните му дрехи бяха единствената информация, която очите му можеха да му дадат.

— Къде е Тормент? — попита той, долавяйки дъха на уиски.

— Отиде да глътне малко чист въздух. Благодаря, че дойде.

Рот се отпусна на един стол. Гледаше право пред себе си и наблюдаваше как тълпата постепенно поглъща пътеката, която беше проправил. Чакаше.

Гръмогласната музика на „Лудакрис“ преля в по-консервативното изпълнение на „Сайпръс Хил“.

Стана му интересно. Дариъс беше прям човек и знаеше, че Рот не обича да му губят времето. Щом мълчеше, значи имаше нещо.

Дариъс отпи от бирата си и въздъхна дълбоко.

— Господарю…

— Ако искаш нещо от мен, зарежи тези глупости — Рот говореше провлечено. Усети приближаването на сервитьорката. Доби впечатление за големи гърди и ивица гола плът между опънатата й блуза и късата пола.

— Искате ли нещо за пиене? — попита тя провлачено. Изкуши се да й каже да легне на масата и да му позволи да се възползва от сънната й артерия. Човешката кръв нямаше да му даде сили за дълго, но със сигурност беше по-добра на вкус от разводнения алкохол.

— Не сега — отвърна той. Напрегнатата му усмивка я обезпокои и в същото време предизвика у нея похотлива тръпка. Той пое миризмата й в белите си дробове.

Нищо интересно, помисли си Рот.

Сервитьорката кимна, но не помръдна. Стоеше и го зяпаше, в тъмнината късата й руса коса ограждаше лицето й като ореол. Беше като омагьосана и сякаш беше забравила не само името си, но и работата си. Колко досадно.

Дариъс се размърда нетърпеливо.

— Това е всичко — измърмори той. — Друго не ни трябва.

Тя се отдалечи от масата им и се загуби в тълпата. Рот чу Дариъс да прочиства гърлото си.

— Благодаря, че дойде.

— Вече ми го каза.

— Да. Добре. Е, двамата с теб се познаваме отдавна.

— Да, така е.

— Участвали сме заедно в няколко славни битки. Избихме много лесъри.