Тъмна любов

Влезе в помещението и закрепените към стените свещи лумнаха, подчинявайки се на волята му. Приглушеното им златисто сияние не можеше да разсее напълно мрака. Заради зрението на Рот Дариъс беше боядисал стените и високия шест метра таван в черно. В единия ъгъл имаше масивно легло с черни атлазени чаршафи, завивки и множество възглавници. Срещу него имаше тапициран с кожа диван, телевизор с широк екран и врата, която се отваряше към облицована с черен мрамор баня. Имаше и шкаф, пълен с оръжия и дрехи.

По някаква причина Дариъс непрекъснато му досаждаше с настояванията си да отседне в дома му. Оставаше си загадка защо. Не ставаше въпрос за защита, защото Дариъс можеше и сам да се пази. А мисълта, че вампир като Ди се чувства самотен, беше направо нелепа.

Рот усети Мариса, преди да е влязла в стаята. Дъхът на океан и свеж бриз предшестваше появата й.

Да свършваме с това, помисли си той. Нямаше търпение да се върне на улицата. Само беше вкусил от битката, а тази нощ искаше да се бие до насита. Обърна се.

Мариса приведе нежното си тяло, за да му се поклони и във въздуха край нея той усети нейната преданост и безпокойство.

— Господарю.

Доколкото можеше да види със слабото си зрение, беше облечена в ефирна бяла рокля от шифон, а дългата й руса коса се спускаше свободно по раменете и гърба й. Знаеше, че се е облякла така в желанието си да му се хареса, но на него адски много му се искаше да не си беше дала този труд.

Свали коженото си яке и препасаните през гърдите му кании, в които носеше кинжалите си. Да ги вземат дяволите родителите му. Защо му бяха избрали жена като нея? Толкова… крехка. Но като се има предвид в какво състояние беше преди преобразяването си, те може би са се притеснявали, че някоя по-здрава жена ще му причини болка.

Рот сви ръцете си, големите му бицепси се издуха и едното му рамо изпращя от сдържаната сила. Само да можеха да го видят сега. Малкото им момче беше станало истински хладнокръвен убиец.

Може би е по-добре, че са мъртви, помисли си той. Нямаше да одобрят това, в което се беше превърнал. И все пак, ако ги бяха оставили да доживеят до старини, той щеше да бъде различен.

Мариса нервно се размърда.

— Съжалявам за безпокойството. Но не мога да чакам повече.

Рот се отправи към банята.

— Ти имаш нужда от мен и ето ме тук.

Пусна водата и нави ръкавите на черната си риза. Със струята, бликнала от крана, той отми мръсотията, потта и смъртта от ръцете си. След това натри със сапун мишниците си и ритуалните татуировки от вътрешната им страна се покриха с пяна.

Изплакна се, избърса се и се отправи към дивана. Седна и зачака, скърцайки със зъби. Откога ли правеха това? От векове. И всеки път на Мариса й трябваше време, за да се реши да го приближи. Ако беше някоя друга, търпението му почти веднага щеше да се изчерпа, но към нея проявяваше снизходителност и не я притискаше да бърза. Всъщност беше му жал за Мариса, защото я бяха принудили да бъде негова шелан. Много пъти й беше казвал, че ще я освободи от обета и ще я остави да си намери истински партньор, който не само би убил всеки, който я застрашава, но и ще я обича.

Интересното беше, че тя не желаеше да се откаже от него, независимо от своята крехкост. Според него вероятно се страхуваше, че никоя друга жена няма да го иска, че никой няма да нахрани звяра, когато се нуждае от храна, и така расата им ще загуби най-силния си род. Своят крал. Предводителят, който не искаше да ги води.

Той беше страшно добра партия, няма що. Избягваше я, докато не му се наложеше да пие, което поради произхода му не се случваше често. Тя никога не знаеше къде е и какво прави. Прекарваше дългите си дни сама в дома на своя брат, жертвайки живота си, за да поддържа живота на последния чистокръвен вампир, единствения, в чиито вени нямаше нито една капка човешка кръв.

Честно казано, не му беше ясно как Мариса търпи това положение — или по-скоро него самия. Внезапно му се прииска да изругае. Тази вечер беше истински празник за неговото его. Първо Дариъс. Сега и тя.

Рот я следеше с поглед, докато тя крачеше из стаята, обикаляше го и се приближаваше все повече до него. Насили се да отпусне мускулите на лицето си, да застане неподвижно и дори да сдържа дъха си. Това беше най-трудната част, когато беше с нея. Обзе го паника при мисълта, че не може да се движи свободно и знаеше, че когато тя започне да се храни, чувството, че се задушава, ще се засили.

— Зает ли бяхте, господарю? — попита тя плахо.

Той кимна, като си помисли, че ако му провърви, ще бъде още по-зает, преди да е настъпило утрото.

Накрая Мариса застана пред него и той усети как гладът й надвива чувството на неудобство. При това го желаеше, но той блокира тази нейна емоция. Нямаше начин да прави секс с нея. Не можеше да си представи да подложи Мариса на това, което правеше с телата на другите жени. Освен това никога не я беше пожелавал по този начин. Дори и в началото.