Тъмна любов

Бет отиде в банята, за да не го притеснява. Освен това, имаше нужда да остане за малко сама. Образите, изникващи в съзнанието й, я замаяха. Два дена. И нищо друго, освен него?

Когато се върна от банята, Рот седеше замислен на дивана, подпрял лакти на коленете си. Беше съблякъл сакото и раменете му й се сториха още по-широки в черната риза. Тя се приближи и случайно зърна пистолета, скрит под сакото му. Побиха я тръпки.

Седна до него и той я погледна. Искаше й се да разгадае мислите му, но тъмните очила й пречеха дори да види очите му. Протегна ръка към издяланото му, сурово лице, погали го по бузата и проследи с пръсти очертанията на силната му челюст. Той леко отвори уста, като че ли докосването й го бе оставило без дъх.

— Искам да видя очите ти.

Рот се отдръпна назад.

— Не.

— Защо?

— А ти защо толкова искаш да ги видиш?

Тя се намръщи.

— Трудно ми е да те разбера с тези очила, които скриват очите ти. А точно сега бих искала да знам какво мислиш.

Или по-точно, какво чувстваш.

Накрая той сви рамене.

— Добре тогава, гледай.

Но не направи никакво движение, за да свали очилата си, затова тя се пресегна, хвана дръжките и ги махна от лицето му. Клепачите му бяха затворени, миглите чернееха върху кожата му. Не отвори очите си.

— Няма ли да ми ги покажеш?

Челюстта му се стегна.

Бет погледна очилата. Вдигна ги и ги поднесе към светлината на свещта, но те бяха толкова тъмни, че не виждаше почти нищо.

— Сляп си, нали? — нежно попита тя.

Устните му леко се изкривиха в гримаса, която едва ли можеше да мине за усмивка.

— Притесняваш се, че няма да мога да се погрижа за теб?

Враждебността му не я изненада. Разбираше, че мъж като него ненавижда всяка своя слабост.

— Не, това изобщо не ме притеснява. Но все пак искам да видя очите ти.

Рот внезапно я придърпа в скута си и я повдигна, така че единствено силата на ръцете му й пречеше да тупне на пода. Той стисна мрачно устни.

После бавно отвори очи.

Бет ахна.

Никога не беше виждала ириси с такъв необикновен цвят. Лъчисто бледозелено, всъщност толкова бледо, че ирисите му изглеждаха почти бели. Обградени с гъсти, тъмни мигли и разположени дълбоко под веждите, очите огряваха лицето му, сякаш светлината им идваше отвътре.

След това се вгледа в зениците му. Не бяха нормални — нефокусирани черни точици, не по-големи от върха на игла.

Помилва лицето му.

— Очите ти са прекрасни.

— Безполезни.

— Прекрасни.

Гледаше го, докато той изучаваше лицето й така напрегнато, сякаш се мъчеше да прогледне.

— Винаги ли са били така? — прошепна тя.

— Родил съм се с нарушено зрение. След преобразяването ми се влоши още повече и с течение на годините сигурно ще става все по-зле.

— Значи все пак виждаш нещо?

— Да — той вдигна ръка към косата й. Когато тя се разпиля по раменете й, разбра, че е махнал фибите от кока й, оформен на тила. — Знам например, че те харесвам с пусната коса. И знам, че си много красива.

Пръстите му проследиха чертите на лицето й, след това нежно преминаха към шията и ключицата й. Продължиха надолу по пътечката между гърдите й.

Сърцето й се разтуптя. Мислите й забавиха ход. Всичко край нея изчезна и остана единствено Рот.

— Мисля, че значението на зрението се надценява — прошепна той и постави длан на гърдите й. Ръката му беше тежка и топла. Напомни й приятното чувство, когато тялото му притиска нейното върху матрака. — Осезанието, вкусът, обонянието, слухът. Тези четири сетива са също толкова важни.

Той се наведе и зарови лице във врата й. Тя усети леко одраскване. Кучешките му зъби, помисли си Бет. Приближаваха се към гърлото й.

Искаше й се да я ухапе.

Рот пое дълбоко дъх.

— Ароматът на кожата ти ме възбужда. Въздействаш ми моментално. Достатъчно е да те помириша.

Тя се изви в ръцете му, затърка бедрата си в неговите и изпъчи гърдите си. Отпусна глава назад и нададе лек стон.

— Господи, обожавам този звук — каза той и премести ръката си към основата на гърлото й. — Направи го пак, Бет.

Той засмука шията й. Тя изпълни желанието му.

— Точно така — простена той. — О, небеса, точно така.

Пръстите му отново поеха по тялото й и този път стигнаха до връзките на роклята й. Развърза ги.

— Нарочно не позволих на Фриц да смени чаршафите.

— Какво? — едва продума тя.

— На леглото. След като си тръгна. Исках да усещам уханието ти, когато легна върху тях.

Предницата на роклята й се разтвори. Усещаше с кожата си хладния въздух, докато ръката на Рот се движеше нагоре по ребрата й. Стигна до сутиена, описа кръг по краищата на едната дантелена чашка, след това ръката му бавно запълзя под дантелата, докато не стигна зърното й.

Тялото й потръпна конвулсивно и тя се вкопчи в раменете му. Мускулите му се бяха втвърдили като камък от усилието да я държи в това положение. Тя погледна в страшното, но прекрасно лице.

Очите му буквално светеха, а ирисите му излъчваха сияние. Стиснатата му челюст издаваше дивия му глад за нея и беше обещание за първичен, необуздан секс. Огромното му тяло излъчваше топлина. Мускулите на краката и гърдите му бяха опънати като струни.