Читаем Тъмна любов полностью

Тъмна любов

— Не казвайте нищо, моля ви. Няма да понеса да чуя истината от устата ви, макар че винаги съм я знаела. Срамувахте се, че сте обвързан с мен.

— За какво, по дяволите, говориш?

— Аз ви отвращавам.

— Какво?

— Мислите, че не съм забелязала? Нямате търпение да се освободите от мене. Когато аз пиех, вие се затваряхте в себе си, като че ли насила понасяте присъствието ми — тя се разплака. — Винаги се стараех да бъда чиста, когато идвам при вас. Прекарвах във ваната с часове. Но не намирам мръсотията, която вие виждате.

— Мариса, престани. Просто престани. Не е заради теб.

— Да, знам. Видях другата жена. В съзнанието ви — тя потръпна.

— Съжалявам. Трябва да ти кажа, че никога не си ме отвращавала. Ти си красива…

— Не казвайте това. Не сега — гласът на Мариса бе станал по-твърд. — Ако има нещо, за което би трябвало да съжалявате, то е, че ми беше нужно толкова много време, за да разбера това, което винаги е било ясно.

— Ще продължавам да те пазя — обеща той.

— Не, няма. Вече не съм ваша грижа. Не че някога съм била.

И тя си тръгна. Остави само свежия аромат на океан, който бързо се разсея.

Рот потърка очи. Беше решен да оправи по някакъв начин отношенията си с нея, но не знаеше как. Особено като се има предвид адът, в който беше живяла. Но не искаше тя да остане с убеждението, че не означаваше нищо за него. Или че я смята за нечистоплътна.

Вярно е, че никога не е бил влюбен в нея. Но не искаше да й причини болка, затова толкова често й повтаряше да го остави. Ако се беше отдръпнала, ако беше дала ясно да се разбере, че не го желае, можеше да запази достойнството си пред надменните членове на аристокрацията, от която произхождаше. В нейната класа една шелан, която е била отхвърлена от партньора си, се смяташе за негодна стока.

Сега, тъй като тя го беше напуснала, срамът и унижението щяха да й бъдат спестени. И той имаше чувството, че когато новината се разчуе, никой няма да се учуди. Странно, никога не беше се замислял как ще се разделят с Мариса. Може би защото след толкова векове смяташе, че винаги ще са заедно. Но изобщо не беше предполагал, че това ще се случи поради връзката му с друга жена. А ето че се получи именно така. Влюби се в Бет. След като я маркира предишната вечер, не се съмняваше в емоционалната си връзка с нея.

Изруга на глас, тъй като познаваше добре поведението и психологията на мъжете вампири и знаеше, че е загазил. По дяволите, и двамата бяха загазили.

Обвързаният мъж вампир беше опасен. Особено когато се налага да остави своята половинка. И да я предаде на грижите на друг мъж.

Опитвайки се да не мисли за последствията, Рот взе телефона и звънна на горния етаж, защото усети глад. Но когато никой не му отговори, предположи, че Фриц е отишъл до магазина да купи продукти. Много добре. Беше казал на братята да дойдат по-късно вечерта, а те обичаха здравата да си похапват. Време беше да анализира положението, да разбере докъде са стигнали с разследванията си.

Изгаряше от желание да отмъсти за смъртта на Дариъс.

И колкото по-близък ставаше с Бет, толкова по-голямо ставаше желанието му за мъст.

Бъч излезе от кабинета на капитана. Кобурът му се стори необичайно лек без пистолета в него, а портфейлът без значката — твърде плосък. Имаше чувството, че е гол.

— Какво стана? — попита Хосе.

— Излизам в отпуск.

— Какво, по дяволите, означава това?

Бъч тръгна надолу по коридора.

— Нюйоркското полицейско управление разполага ли с нещо за заподозрения?

Хосе го дръпна за ръката и го вкара в една от стаите за разпит.

— Какво стана?

— Временно съм отстранен от длъжност без право на заплата, докато не приключи вътрешното разследване. Което, както и двамата знаем, ще установи, че съм употребил сила неправомерно.

Хосе зарови ръка в косата си.

— Казах ти да стоиш настрана от заподозрените, човече.

— Този момък, Ридъл, заслужава нещо още по-лошо.

— Не е там въпросът.

— Странно, именно това каза и капитанът.

Бъч отиде до двустранното огледало и се огледа. Господи, остаряваше. Или може би просто беше уморен от единствената работа, която някога е искал да върши.

Полицейско насилие. Майната му. Той беше защитник на невинните, а не самонадеян грубиян, на когото му прави удоволствие да тормози хората. Проблемът беше, че има твърде много правила в полза на престъпниците. Жертвите със съсипан от насилието живот са ощетени в това отношение.

— Във всеки случай не ми е мястото тук — тихо каза той.

— Какво?

Просто на земята вече няма място за хора като мен, помисли си Бъч.

После се обърна.

— И така. Какво установиха от Нюйоркското полицейско управление?

Хосе го изгледа втренчено.

— Временно отстранен, а?

— Поне докато не ме изхвърлят официално.

Хосе сложи ръце на кръста си, погледна надолу и поклати глава, като че ли разговаряше с обувките си. Но отговори.

— Nada8. Сякаш се е пръкнал от нищото.

Бъч изруга.

— Тези звезди. Знам, че можеш да си ги поръчаш по интернет, но ги продават и тук, нали?