Тъмна любов

Ще мога ли да излизам през деня? Колко често ще трябва да се храня? Колко дълго ще живея?

Тя бързо набра следващия въпрос.

С кого воюваш? И имаш ли…

Как беше думата? Шелан? Вместо това тя написа „жена“.

Господи, сърцето й се сви от страх от възможния отговор на Рот. И ако няма шелан, от кого тогава се храни?

Как ли би се почувствала тя самата? Ако го остави да утоли глада си от нея? Интуицията й подсказваше, че щеше да бъде същото като секса. Полудиво, всепоглъщащо преживяване. След което вероятно ще остане без сили и с белези по тялото. Но въпреки това ще изпитва пълно блаженство.

— Залягаш над работата, а, Рандъл? — провлечено каза Дик.

Тя бързо скри документа, отваряйки пощата си.

— Както винаги.

— Знаеш ли, носят се разни слухове за теб.

— Така ли?

— Да. Чувам, че два пъти си излизала с онзи детектив от отдел „Убийства“, О’Нийл.

— Е, и?

Дик се наведе над бюрото й. Тя носеше свободна блуза с деколте по врата, така че не се виждаше нищо. Той се изправи.

— Хубаво. Очаровай го. Виж какво ще успееш да изкопчиш от него. Можем да използваме информацията и да пишем за бруталността на полицията. Ще бъде тема на броя и ще публикуваме снимката му. Продължавай в същия дух, Рандъл, и може би ще си помисля за повишението ти.

Дик се отправи бавно към вратата, явно наслаждавайки се на ролята си на покровител.

Какъв гадняр.

Телефонът й иззвъня и тя излая името си в слушалката. След кратка пауза гласът попита:

— Госпожице? Добре ли сте?

Икономът.

— Извинявай. Да, добре съм — отвърна Бет и облегна глава на свободната си ръка. Арогантността на Дик — бледо подобие на мъж в сравнение с Рот и Тор — й изглеждаше абсурдна.

— Ако мога с нещо да помогна…

— Не, не. Добре съм — засмя се тя. — Не е нещо, с което да не мога да се справя.

— Може би не трябваше да ви се обаждам — каза почти шепнешком Фриц, — но не ми се иска да се окажете неподготвена. Господарят пожела специална вечеря за довечера. Само за вас двамата. Реших, че не е зле да ви взема и да отидем да ви потърсим рокля.

— Рокля?

За нещо като среща с Рот? Идеята първо й се стори страхотна, но после си каза, че трябва да внимава и да не търси романтика там, където може и да не я намери. Всъщност не знаеше как точно стоят нещата. И коя друга чука Рот.

— Мадам, съзнавам, че си позволявам прекалено много. Той лично ще ви се обади…

В този момент й звъннаха по другата линия.

— Просто исках да сте подготвена за довечера.

На дисплея се изписа номерът, който Рот я беше накарал да запомни. Тя се ухили като идиот.

— С радост ще си потърся рокля. С огромна радост.

— Добре тогава. Ще отидем в „Галерия“. Там има и магазин на „Брукс Брадърс“. Господарят също ми поръча да му потърся дрехи. Предполагам, че иска да ви се представи в най-добрия си вид.

Когато Бет затвори телефона, идиотската усмивка си остана на лицето й като залепена.

Рот остави съобщение на гласовата поща на Бет, обърна се в леглото и се пресегна за брайловия часовник. Три след обяд. Беше спал около шест часа — по-дълго от обикновено, но след хранене тялото му имаше нужда от повече сън. Боже мой, как искаше тя да е до него.

Тор му звънна рано сутринта, за да докладва. Не спали цялата нощ и изгледали всички филми за Годзила. Съдейки по гласа му, Тор почти се беше влюбил в Бет.

Рот го разбираше, но същевременно адски се подразни. Дявол да го вземе, добре постъпи като изпрати Тор. Рейдж сигурно щеше да й налети и тогава щеше да се наложи да му счупи нещо. Ръка, може би крак. Може би и двете. Вишъс, въпреки че не беше такъв страхотен красавец като Холивуд, излъчваше неустоим сексапил. А Фюри? Той строго спазваше клетвата си за въздържание, но защо да го подлага на изкушение?

Зейдист?

За него не беше и помислял. Белегът на лицето му щеше да я изплаши до смърт. По дяволите, даже Рот със слабото си зрение можеше да го види. Освен това смъртният ужас в очите на жените му действаше възбуждащо. От това можеше едва ли не да стигне до оргазъм, както някои мъже при вида на дамско бельо от „Виктория Сикрит“.

Не, Тор щеше да я пази, ако отново възникне такава необходимост.

Рот се протегна. Допирът на атлазените чаршафи до голото му тяло събуди копнежа му по Бет. Сега, когато бе сит, тялото му беше по-силно от всякога, костите му бяха твърди като диамант, а мускулите му здрави като стоманени въжета. Отново беше самият себе си и всяка частица от тялото му гореше от желание за движение.

Изпитваше горчиво съжаление за случилото се с Мариса.

Мислите му се върнаха към изминалата нощ. Когато вдигна глава от шията и осъзна, че едва не я бе убил. И не защото бе пил твърде много. Тя се отдръпна от него и цялата трепереше от обида и мъка, когато стана от леглото.

— Мариса…

— Господарю, освобождавам ви от обета.

Той изруга. Чувстваше се адски зле заради това, което й беше сторил.

— Не разбирам гнева ви — каза тя със слаб глас. — Винаги сте искали точно това и сега аз изпълнявам желанието ви.

— Никога не съм искал…

— Мен — прошепна тя. — Знам.

— Мариса…