Тъмна любов

Тя се разсмя, като си помисли какво беше правила предишната нощ с непознатия. Въпросът за сексуалната й ориентация със сигурност вече не съществуваше. Беше решен веднъж завинаги.

— Да, харесвам мъжете.

— Да не ти е направил някой нещо. Да те е наранил?

Бет поклати глава.

— Просто ми харесва да бъда сама.

Той погледна към волана и прокара ръка по окръжността му.

— Срамота. Защото си страхотна. Наистина — той прочисти гърлото си, сякаш се почувства неудобно.

Стеснителен. Боже мой, Железния всъщност беше стеснителен.

Тя се наведе и го целуна импулсивно по бузата.

— Ти също си страхотен.

— Да, знам — той й хвърли типичната за него иронична усмивка. — Хайде, замъкни си задника у дома. Става късно.

Бъч наблюдаваше как Бет прекоси улицата пред фаровете на колата му, а косата й се стелеше по раменете й.

Истинска жена, помисли си той. Една наистина свястна жена. При това тя знаеше точно какъв е проблемът му. Тъгата в очите й му подсказа, че виждаше гроба, към който се беше запътил. Май беше по-добре, че между тях не се получи. Иначе би могъл да я накара да се влюби в него, за да не бъде сам, когато дойдеше време да отиде в ада.

Запали колата, но задържа крака си на спирачката, докато тя се изкачваше по стъпалата към входа. Тъкмо беше хванала дръжката на вратата и му махаше с другата си ръка, когато той долови някакво движение в сенките до сградата. Изгаси двигателя.

Един облечен в черно мъж зави зад ъгъла.

Бъч изскочи от колата и тихо се втурна след него през моравата.

14

Единственото, което виждаше Рот беше Бет. Затова усети човека зад себе чак когато беше прекосил двора наполовина.

— Полиция! Стой!

След това чу добре познатия звук от махане на предпазителя на пистолета, насочен към него.

— Да виждам ръцете ти!

Рот долови миризмата на мъжа и се усмихна. Агресията беше заменила похотта, но импулсът, който го подтикваше да се бие, беше не по-малко силен от сексуалното му желание. Тази вечер той явно преливаше от адреналин.

— Казах спри и си покажи ръцете!

Рот спря и пъхна ръка под якето си, за да извади една от метателните звезди. Ченге или не, щеше да го убие, да направи един хубав малък разрез на артерията му.

Но в този момент Бет отвори плъзгащата се врата.

Той веднага я подуши и, разбира се, се възбуди.

— Ръцете!

— Какво става? — попита Бет.

— Прибирай се — изрева мъжът. — Ръцете, копеле! Или ще се окажеш с дупка в тила!

В този момент ченгето беше на не повече от три метра от Рот и бързо го настигаше. Рот повдигна длани. Нямаше намерение да извърши убийство пред Бет. Освен това само след три секунди мъжът щеше да бъде достатъчно близо, за да го убие от упор. Дори Рот не би могъл да оцелее при това положение.

— О’Нийл…

— Бет, мамка му, махни се оттук!

Една тежка ръка се стовари върху рамото на Рот. Той остави ченгето да го притисне към стената на сградата.

— Казвай какво правиш тук — нареди мъжът.

— Разхождам се — отвърна Рот. — А ти?

Ченгето сграбчи едната, после и другата ръка на Рот, изви ръцете му назад и бързо му надяна белезниците. Личеше си, че е професионалист в тази работа.

Рот погледна към Бет. Доколкото можеше да види, тя беше скръстила напрегнато ръце пред гърдите си. От страха й въздухът край нея се бе сгъстил, превръщайки го в одеяло, което я покриваше от главата до петите.

Добре потръгна, няма що, помисли си той. Отново я уплаши до смърт.

— Не я гледай — каза ченгето и блъсна лицето на Рот в стената. — Как ти е името?

— Рот — отвърна Бет. — Каза ми, че името му е Рот.

Мъжът буквално й се озъби.

— Да не би да имаш проблем със слуха, скъпа? Махни се оттук.

— И аз искам да знам кой е.

— Мамка му, ще ти кажа утре сутринта по телефона, става ли?

Рот изръмжа. Не можеше да не се съгласи, че за нея е най-добре да се прибере вътре, но не му харесваше начина, по който й говореше ченгето.

Мъжът бръкна под якето на Рот и започна да вади оръжията му. Три метателни звезди, автоматичен нож, пистолет, верига.

— Господи Исусе — промърмори ченгето, като пусна стоманената верига на земята при другите неща.

— Имаш ли документ за самоличност? Или с тези тринадесет килограма оръжия, които си скрил, не ти остана място за портфейла?

Ченгето намери една дебела пачка пари и отново изруга.

— Ще намеря ли и дрога, или вече си продал всичко тази вечер?

Рот се остави ченгето да го завърти и да го притисне с гръб към стената. Докато вадеше двата му кинжала от каниите, той си мислеше с какво удоволствие би прегризал гърлото му със зъби. Наклони се напред и наведе глава. Не можеше да се удържи.

— О’Нийл, внимавай! — извика Бет, сякаш беше прочела мислите му.

Ченгето притисна дулото на пистолета в шията на Рот.

— Е, ще ми кажеш ли името си?

— Арестуван ли съм?

— Да.

— За какво?

— Нека да помисля. Незаконно влизане в чужда собственост. Укриване на оръжие. Имаш ли разрешение за този пистолет? На бас, че нямаш. О, и благодарение на тези три звезди мисля да те обвиня и в убийство. Да, това ще свърши работа.

— Убийство? — прошепна Бет.

— Името ти! — настоя ченгето и го изгледа свирело.

Рот се усмихна, стиснал зъби.

— Сигурно си ясновидец.

— Моля?