Тъмна любов

— Двама изтормозени пазачи с радост ще се вкопчат в гърлата си.

13

— Вечерята беше страхотна — отбеляза Бет, когато Бъч спря колата пред дома й.

Той беше на същото мнение. Тя беше умна, забавна и адски красива. И щом преминеше границата, тя моментално го поставяше на мястото му.

Беше изключително сексапилна.

Паркира колата, но не угаси мотора, за да не си помисли тя, че иска да го покани вътре. Искаше го естествено. Но не искаше да я постави в неловко положение, ако тя не желае нещата да се развият в тази посока. Май беше на път да стане добро момче?

— Изглеждаш изненадана, че си прекара добре.

— Да, малко.

Бъч я огледа, започвайки от коленете, които едва се показваха изпод подгъва на полата й. Слабата светлина на контролното табло му разкриваше прекрасните очертания на тялото й, дългата грациозна шия, идеално оформените устни. Искаше му се да я целуне тук, на смътната светлина, на предната седалка на необозначената си кола, като че ли бяха тийнейджъри.

После искаше да влезе заедно с нея в апартамента й и да не излезе чак до сутринта.

— Е, благодаря ти — каза тя, усмихна му се и се обърна към вратата.

— Почакай.

Действаше бързо, за да нямат и двамата време да размислят. Взе лицето й в ръцете си и я целуна.

Рот се материализира в двора зад апартамента на Бет и усети кожата си да настръхва. Тя беше наблизо. Но в дома й не светеше. Подчинявайки се на някакво вътрешно чувство, той заобиколи сградата. Отпред беше паркиран с нищо неотличаващ се американски седан. Тя беше вътре.

Рот тръгна по тротоара и мина край колата, все едно просто се разхождаше в сенките на дърветата. И замръзна на мястото си. Безполезните му иначе очи различиха ясно фигурата на мъж, който я беше притиснал с цялото си тяло. Като че ли силното сексуално желание на мъжа не беше достатъчно, за да му подскаже какво става. За Бога, можеше да подуши похотта на копелето дори през стъклото и стоманата на седана.

Рот се втурна напред. Първият му инстинкт беше да откърти вратата на колата и да убие мъжа, който я държеше в ръцете си. Да го издърпа и да разкъса гърлото му.

Но в последната секунда се обърна кръгом и с нежелание отново потъна в мрака.

Кучи син. Беше толкова бесен, че виждаше в червено в буквалния смисъл. Друг мъж целуваше устните, докосваше тялото й с ръцете си… В гърдите му заклокочи приглушено ръмжене и изскочи навън.

Тя е моя.

Той изруга. Да, и в каква паралелна вселена живееше той? Не беше негова шелан, беше поел отговорност за нея само временно. Тя можеше да бъде, с когото си иска. Където и когато си поиска.

Но Господи, самата мисъл, че ласките на този тип й харесват, че може би предпочита вкуса на човешката целувка, беше достатъчна, за да накара слепоочията на Рот да затуптят.

Добре дошъл в прекрасния свят на ревността, помисли си той. За да влезеш в него, плащаш с непоносимо главоболие, почти неустоимо желание да извършиш убийство и комплекс за малоценност.

Ура.

Боже мой, нямаше търпение да се върне към предишния си живот. Незабавно, след като тя премине през преобразяването, той ще се махне от града. И ще се преструва, че никога не е срещал дъщерята на Дариъс.

Бъч се целуваше дяволски добре.

Устните му бяха твърди, но възхитително нежни. Не беше прекалено настоятелен, но й даде да разбере, че е готов да я отведе в леглото и това му намерение е съвсем сериозно. Отблизо миришеше приятно, на смесица от афтършейв и прани дрехи. Докосна го с ръце. Усети под дланите си широките и силни рамене, притисналото се плътно до нея тяло. Беше като навита пружина и в този миг й се прииска да изпита влечение към него. Наистина искаше. Само че го нямаше сладкия пристъп на безумие, на див глад. Не изпитваше чувствата от предишната нощ, когато беше с…

Много подходящ момент беше избрала, за да си спомни за другия мъж.

Когато Бъч се отдръпна, очите й бяха полузатворени.

— Не ти действам, нали?

Тя се засмя тихо. Можеше да се разчита на Железния. Прям както винаги.

— Признавам, че умееш да се целуваш, О’Нийл. Така че не е поради липса на техника.

Той се върна на мястото си и поклати глава.

— Много ти благодаря.

Сега, когато разсъждаваше по-трезво, тя беше доволна, че между тях не припламна искра. Ако го харесваше, ако искаше да бъде с него, той би разбил сърцето й. Беше сигурна в това. След десет години, в случай че оживееше толкова дълго, той щеше да експлодира от стреса, грозотата и мъката, с които беше свързана работата му. Те вече го изяждаха жив. С всяка година той закоравяваше все повече и никой, никой не беше в състояние да го измъкне от спиралата, която водеше надолу.

— Внимавай, Рендъл — каза той. — Достатъчно лошо е, че не мога да те възбудя. Но съжалението, изписано на лицето ти, ме вбесява.

— Извинявай — тя му се усмихна.

— Имаш ли нещо против да те попитам нещо?

— Питай.

— Какво е отношението ти към мъжете? Ти… такова… харесваш ли ги? Имам предвид, харесваш ли ни?