Тъмна любов

Беше много неприятно, че нещата не се бяха развили така, както се бе надявал и сега му се искаше да се върне отново на улицата. Използването на току-що убита жена като примамка щеше да свърши чудесна работа. Но упоителните стрелички трябваше да се калибрират по-добре. Беше започнал със сравнително малка доза, за да не умре цивилният, преди да е поработил над него. Очевидно дозата на наркотика трябваше да се увеличи. Така или иначе, предишната вечер беше провал.

Господин Х. погледна победения. Тази вечер трябваше да се заеме с вербуване. Редиците имаха нужда от попълнение след разпадането на онзи новобранец преди две вечери.

Преди векове, когато вампирите бяха много повече, обществото разполагаше със стотици членове из целия Европейски континент и нововъзникващите селища в Северна Америка. Сега обаче, когато вампирското население беше намаляло, числеността на обществото също се беше свила. По чисто практически съображения. Отегченият, бездеен лесър беше лошо нещо. Бяха подбрани специално заради склонността им да упражняват насилие и поривът им към убийство не можеше да бъде замразен само поради недостига на жертви. Наложи се да умъртвят доста от тях, защото бяха убили други лесъри в надпреварата си за превъзходство. Вероятността от проява на агресия към себеподобните беше далеч по-голяма, когато имаше твърде малко работа. И още нещо, което беше не по-малко лошо. Бяха започнали да избиват хора само заради спорта.

Първото беше позор и причиняваше неприятности. Второто беше неприемливо. Не че Омега беше загрижен за жертвите, дадени от човечеството. Напротив. Но дискретността, придвижването в сянка, светкавичното убийство и завръщането под прикритието на нощта бяха основни принципи на убийците. Не беше хубаво да се привлича вниманието на хората, а нищо не можеше да ги обезпокои повече от куп мъртъвци.

Което беше още една причина, поради която вербуването на нови членове вървеше трудно. Често в тях имаше повече омраза, отколкото целенасоченост. Изграждането на навици беше жизненоважно, за да се запази тайният характер на многовековната война между вампирите и лесърите.

И все пак редиците трябваше да бъдат попълнени. Погледна победения и се усмихна, очаквайки с нетърпение това, което щеше да се случи тази вечер.

Малко преди седем господин Х. се отправи с колата си към предградията. Лесно намери „Пилар Стрийт“ № 3461. Паркира „Хамър“-а и зачака, убивайки времето като запаметяваше детайлите на къщата, построена на различни нива. Това беше типичната Америка на средната класа. Двеста и двадесет квадратни метра застроена площ, разположени точно в средата на мъничък парцел с едно голямо дърво. Съседите бяха достатъчно близко, за да прочетат надписите на кутиите с детски зърнени храни сутрин и на кутиите с бира вечер. Щастлив и добродетелен живот. Поне отвън.

Вратата с мрежата против комари се отвори и победеният от следобедната група изскочи навън, като че ли бързаше да се спаси от потъващ кораб. Майка му се появи след него и се спря на първото стъпало, вперила поглед в джипа пред къщата й, като че ли беше бомба, която ще се взриви всеки момент.

Господин Х. свали прозореца на колата и помаха с ръка. След кратко колебание тя отвърна на поздрава му.

Победеният скочи в „Хамър“-а и очите му жадно заблестяха при вида на кожените седалки и уредите на контролното табло.

— Добър вечер — каза господин Х. и натисна газта.

Момчето започна да се върти непохватно, за да повдигне ръцете си и да се поклони с глава.

— Сенсей.

Господин Х. се усмихна.

— Радвам се, че успя да дойдеш.

— Да, ама майка ми е като трън в задника — победеният се опитваше да изглежда невъзмутим, наблягайки на ругателните думи.

— Не трябва да говориш така за нея.

Победеният се смути за момент, принуден да смени ролята си на непукист.

— Тя иска да се прибера преди единадесет часа. Делничен ден е и утре сутринта съм на работа.

— Ще имаме грижата да се прибереш навреме.

— Къде отиваме?

— В другия край на града. Искам да се срещнеш с един човек.

Скоро след това господин Х. сви по една дълга алея, която се виеше между осветени декоративни дървета и антични на вид мраморни скулптури. Имаше и подрязани в различни форми чемшири, които приличаха на украса върху зелена марципанова торта. Камила, слон, мечка. Чемширите бяха подрязани от експерт, така че нямаше съмнение какво изобразяват.

Личи си, че мястото се поддържа, помисли си господин Х.

— Еха! — победеният непрекъснато въртеше главата си наляво-надясно. — Какво е това? Парк? Вижте това! Лъв е. Знаете ли, мисля, че искам да стана ветеринарен лекар. Според мен ще бъде страхотно. Нали се сещате, да спасявам животни.

Победеният беше в колата по-малко от двадесет минути, но на господин Х. вече му се искаше да го няма. Момчето беше като косъм в ядене, иде ти да повърнеш от него. И не само защото повтаряше „нали се сещате“ непрекъснато.

Завиха и пред тях се разкри грамадна тухлена къща.