Тъмна любов

— О, не, не скъпа. Не е това. Не е там работата.

Той премести ръцете си от раменете към шията й и задържа главата й. След това наведе своята настрани и притисна устните си към нейните.

Тя пое дъх, вдишвайки неговия в дробовете си, поемайки нещо от него в себе си. Той едва не замърка от удоволствие, но се владееше, докосваше устните й леко, галеше я нежно. Тя се люшна към него и той проследи очертанията на устните й с език.

Ще бъде толкова сладка, помисли си той, подготвяйки се да навлезе по-дълбоко, като все още се въздържаше.

Но Мариса избърза. Хвана езика му с устните си и го засмука.

Бъч изстена, бедрата му се надигнаха от стола. Тя прекъсна целувката.

— Не ти ли хареса? Когато направи така с пръста ми снощи, на мен ми хареса.

Той дръпна яката си. Къде, по дяволите, се беше дянал целият въздух в тази част на Северна Америка?

— Бъч?

— Хареса ми — каза той пресипнало. — Повярвай ми. Наистина ми хареса.

— Тогава ще го направя пак.

Тя се хвърли върху него и пое устните му в пламенна целувка, като го притисна назад в плетения стол. Имаше чувството, че върху него са се стоварили цял тон тухли. Беше толкова слисан, че единственото, което успя да направи, беше да стисне здраво облегалките за ръце на стола си. Стремителната й атака беше мощна. Еротична. По-гореща от пламъците на ада. Изследвайки устата му, тя практически изпълзя върху гърдите му и той напрегна тялото си, като прехвърли тежестта му към дланите си.

Изведнъж нещо изпращя. В следващия момент той се изтърколи на пода заедно с нея.

— Какво, мам… — Бъч повдигна лявата си ръка. В нея беше едната от облегалките за ръце на плетения стол, в която се беше вкопчил.

Беше счупил стола от едната страна.

— Добре ли си? — попита той, останал без дъх и захвърли парчето.

— О, да — тя му се усмихна.

Роклята й се беше омотала в краката му. Тялото й беше плътно притиснато в неговото. Почти там, където на него му трябваше. Когато я погледна, вече беше готов, готов да се пъхне под роклята, да раздели бедрата й със своите, да навлезе в горещината й и да се слеят двамата един с друг. Само че поради състоянието си в момента щеше да действа грубо, вместо да прави любов с нея както трябва. И беше достатъчно луд, за да го направи тук на верандата, на открито.

Значи беше крайно време да спре.

— Дай да те вдигна от пода — каза той грубо.

Мариса беше по-бърза от него и скочи на крака. Протегна му ръка, за да му помогне да стане и той я пое на шега. Но тя го вдигна от пода, все едно беше не по-тежък от вестник.

Усмихнат, той почисти сакото си с ръка.

— По-силна си, отколкото изглеждаш.

Тя смутено се зае да оправя роклята си.

— Не чак толкова.

— В това няма нищо лошо, Мариса.

Очите й срещнаха неговите и след това бавно се сведоха към тялото му.

Внезапно смутен, той разбра, че силната му ерекция е надигнала панталона му като палатка. Извърна се, за да се оправи.

— Какво правиш?

— Нищо — обърна се към нея, като се питаше дали някога пулсът му ще се успокои.

Господи, скоро нямаше да има нужда от тест с физическо натоварване. Ако сърцето му издържи на една нейна целувка, вероятно би могъл да участва спокойно и в маратон.

Като тегли зад себе си цяла кола. С гумите перпендикулярно на пътя.

— Това ми хареса — каза тя.

Той се изсмя.

— На мен също. Но е трудно да повярва човек, че си дев…

Бъч млъкна, без да довърши. Потърка веждите си с палец. Нищо чудно, че не ходеше по срещи. Социалните му умения бяха като на шимпанзе.

— Казах го просто така — измърмори той. — Понякога правя гафове. Но заради теб ще се постарая да се променя.

— Гафове?

— Дрънкам глупости. Имам предвид… По дяволите — той погледна към вратата. — Слушай, хайде да отидем да видим какво става с партито, а?

Защото ако останеше с нея тук и минута повече, щеше да я награби.

— Бъч?

Той се обърна и я погледна.

— Да, скъпа?

Очите й блестяха и тя облиза устни.

— Искам те.

Дъхът на Бъч секна. Запита се дали си мисли за кръвта му.

Вперил поглед в красивото й лице, наново изживя онова, което беше почувствал, когато го притисна на стола. И си представи, че вместо да го целуне, забива белите си като перли кучешки зъби дълбоко в шията му.

Какво по-хубаво от това да умре в прегръдките й.

— Ще получиш всичко, което искаш от мен — тихо каза той.

44

Рот наблюдаваше Били Ридъл, който излезе от къщата и се облегна на една от колоните. Момчето остави на земята брезентовата си торба и погледна към небето.

— Идеално — каза Рот на Вишъс. — Имаме достатъчно време да го убием и да се върнем.

Но преди той и Ви да излязат от сенките, по алеята се зададе черен „Хамър“. Когато мина край тях, от прозорците на колата се разнесе сладникавата миризма на бебешка пудра.

— Не може да е истина — промърмори Рот.

— Това е лесър, братко.

— На какво искаш да се обзаложим, че вербува хора?

— Добър кандидат.

Били скочи в колата и джипът потегли.

— Трябваше да вземем моята кола — изсъска Ви. — Тогава щяхме да можем да ги последваме.

— Няма време за проследяване. Скрайб Върджин ще дойде в полунощ. Ще го направим сега. Тук.