Тъмна любов

— Лъжеш ме, но днес е сватбата ти, затова ти прощавам — тя намери конфитюра и свали няколко буркана. — Хей, защо не отидеш да си полегнеш в стаята на баща ти? Рейдж вече е готов, така че можеш спокойно да си отдъхнеш. Трябва малко да се поглезиш, преди да се омъжиш.

— Знаеш ли, мисля, че идеята ти е добра.

Бъч се облегна назад в плетения люлеещ се стол, кръстоса крака и започна да се оттласква с единия крак от пода. Столът заскърца.

В далечината проблесна светкавица, но гръм не се чу. Нощта беше изпълнена с уханието на градината долу. И на морето.

В другия край на ниската веранда Мариса вдигна глава към небето. Лекият летен бриз развя кичурчета коса край лицето й. Можеше да я съзерцава цял живот и пак нямаше да му е достатъчно.

— Бъч?

— Извинявай. Какво каза?

— Казах, че си много красив с този костюм.

— Този стар парцал? Просто го намъкнах.

Тя се засмя, което беше и целта му, но когато звукът затрептя в ушите му, той стана сериозен.

— Не аз, ти си красива.

Тя вдигна ръка към шията си. Изглежда, не знаеше как да реагира, когато й правят комплименти, май не беше получавала много. Беше му трудно да го повярва.

— Направих си прическа заради теб — каза тя. — Реших, че може би косата ми така ще ти хареса.

— Харесвам я всякак. Както и да я направиш.

Тя се усмихна.

— И роклята избрах заради теб.

— Харесва ми. Но, знаеш ли, Мариса, не е нужно да се стараеш да ми се харесаш.

Тя сведе поглед.

— Свикнала съм да го правя.

— Тогава забрави този навик. Ти си самото съвършенство.

Тя засия. Цялата. Той не беше в състояние да помръдне. Просто я гледаше. Бризът се усили и полата на шифонената рокля се уви около грациозната извивка на ханша й. И изведнъж той вече не мислеше само колко е красива.

Бъч едва не се засмя. Никога не беше мислил, че страстта може да наруши очарованието на един миг, но нямаше нищо против да забрави за физиологичните нужди на тялото си за тази вечер. Или за по-дълго. Наистина искаше да се отнесе с нея както подобава. Тази жена заслужаваше обожание, подкрепа и щастие.

Бъч сви вежди. Да, и как ще направи това? Това с щастието. Беше уверен, че ще се справи с обожанието и с подкрепата.

Само че просто… една девствена жена вампир беше от категорията жени, за които не знаеше нищо.

— Мариса, знаеш, че аз не съм като вас, нали?

Тя кимна.

— Още от момента, когато те видях за пръв път.

— Това не те ли… отблъсква? Не те ли безпокои?

— Не, харесва ми как се чувствам, когато съм с теб.

— И как се чувстваш? — попита той успокоен.

— Сигурна. Хубава — тя замълча и се загледа в устните му. — На моменти усещам и някои други неща.

— Например? — въпреки добрите си намерения, много му се искаше да чуе за другите неща.

— Усещам топлина. Особено тук — тя докосна гърдите си — и тук — ръцете й минаха по бедрата й.

Бъч започна да вижда двойно, сърцето му затуптя силно. Изпусна струя горещ въздух и имаше чувството, че ще му се пръсне главата.

— Ти чувстваш ли нещо? — попита тя.

— И още как.

Гласът му беше прегракнал от уискито.

Ето какво може да направи отчаянието с един мъж.

Мариса прекоси верандата и се приближи към него.

— Искам да те целуна. Ако нямаш нищо против.

Да има нещо против? Щеше да бъде доволен само да я гледа.

Свали крака си и изправи гръб. Смяташе, че фактът, че всеки момент някой може да дойде и да ги види, ще му помогне да се въздържи. Тъкмо се канеше да стане, когато тя коленичи пред него.

И намести тялото си точно между краката му.

— Уау, по-полека — той я спря, преди да се е допряла до ерекцията му. Не беше сигурен дали е готова за това. По дяволите, не беше сигурен дали самият той е готов за това.

— Ако ще… Не трябва да бързаме. Искам да ти бъде хубаво.

Тя се усмихна и Бъч мярна крайчетата на кучешките й зъби. Кой би си помислил, че това може да го възбуди?

— Представях си, че го правя снощи — промърмори тя.

Той се изкашля.

— Така ли?

— Представих си, че идваш в леглото ми. Навеждаш се над мен.

Господи, представяше си го и още как. Само че във фантазиите му и двамата бяха голи.

— Ти беше гол — прошепна тя и се притисна в него. — Аз също. Устните ти бяха впити в моите. Вкусът им беше остър, като на уиски. Хареса ми — устните й бяха само на сантиметри от неговите. — Харесвам те.

Боже Господи. Почти беше готов да свърши, а дори не се бяха целунали.

Тя понечи да се притисне още по-плътно към него, но в последния момент той я възпря. Тази жена означаваше прекалено много за него. Беше много красива. Много секси. И много, много невинна. Беше разочаровал толкова хора в живота си. Не искаше и с нея да стане така.

Тя заслужаваше да го направи с някой принц първия път. А не със съсипано ченге като него, навлякло костюма на паркетен кавалер. Нямаше представа как живеят вампирите. Но беше съвсем сигурен, че тя може да има някой дяволски по-добър от него.

— Мариса?

— Хммм? — очите й не се отделяха от устните му. Въпреки неопитността си, изглеждаше така, сякаш щеше да го погълне целия.

И той искаше да бъде погълнат.

— Не ме ли желаеш? — прошепна тя и се отдръпна обезпокоена. — Бъч?