Теодор Буун — Заподозрян

Беше Бък Надувката, който беше бесен и явно готов за война.

— Да не си припарил в двора ми, ясно? — изръмжа той, без да пуска кормилото.

— Добре, добре, извинете — отговори Тео, уплашен, че Бък ще го зашлеви.

— Как се казваш?

— Теодор Буун. Пуснете ми колелото.

Бък беше облечен с евтина униформа, която не му беше по мярка и имаше зашит на ръкава надпис „Ол-Про Секюрити“. В колана си беше втъкнал доста голям пистолет.

— Престани да минаваш през двора ми, разбра ли?

— Разбрах — отговори Тео.

Бък го пусна и Тео отпраши, без никой да стреля по него. Изведнъж страшно му се прииска да се върне в училище, в безопасната си класна стая.

3

Тео се отби в канцеларията и върна разрешителното си за отсъствие от часовете. Съучениците му караха четвъртия си час, химия, и на Тео никак не му се влизаше със закъснение. Вместо това се запъти към тесния кабинет на господин Маунт — съседния до класната им стая. Вратата беше отворена и за късмет господин Маунт седеше на бюрото си, ядеше сандвич и гледаше на лаптопа си местните новини.

— Сядай — покани го той и Тео се настани на единствения друг стол в кабинета.

— Значи знаете — каза той.

— О, да. Съобщават го по всички канали.

Господин Маунт побутна лаптопа си с няколко сантиметра, та Тео да вижда по-добре. Шерифът говореше пред тълпа репортери. Обясняваше, че няма и следа от господин Дъфи. Претърсили бяха дома му и не бяха открили нищо. И двете му коли — мерцедес седан и джип форд — си стояха заключени в гаража. Изглежда, господин Дъфи бе играл голф на игрището сам в неделя следобед и един кеди го беше забелязал да си тръгва. Бил в количката си за голф и се отправил към дома си до шестия феъруей — по същия път, по който младежът многократно го бил виждал да си тръгва след игра. В десет и половина в неделя вечер Пийт Дъфи по думите на Нане се съгласил да се срещне с него и с целия екип на защитата точно в седем сутринта за дълга подготовка за процеса.

Пийт Дъфи живееше на три километра източно от града в сравнително новия квартал „Уейвърли Крийк“ — скъп жилищен комплекс, построен около три голф игрища и предлагащ добро уединение на обитателите си. Входовете и изходите на комплекса бяха под денонощна охрана, а видеокамери записваха всичко. Шерифът беше категоричен, че Пийт Дъфи не е напускал „Уейвърли Крийк“ през нощта от никой изход.

— Може да се влезе и излезе и по няколко застлани с чакъл пътища и според мен е заминал оттам — предположи шерифът. Личеше си, че едва издържа репортерите.

След това той обясни, че засега няма информация как е избягал Пийт Дъфи. Пеша, на велосипед, със скутер, с всъдеход, с количка за голф — още не бяха успели да установят. Нямаше обаче сведения Дъфи да притежава скутер, мотоциклет или друг вид малко превозно средство, изискващо регистрация.

В отговор на зададените напосоки необмислени въпроси шерифът обясни, че (1) няма данни в бягството на Дъфи да е замесен съучастник; (2) не е открита типичната за случаите на самоубийство прощална бележка, ако се предположи, че Дъфи е скочил от някой мост или е изпълнил друга драматична каскада; (3) няма данни за инсценировка — уж че някой е искал да елиминира Дъфи през нощта преди процеса; и (4) засега не бе открит очевидец, който да е забелязал Дъфи, след като онзи кеди го бе видял да си тръгва с количката и със стиковете си за голф.

Накрая на шерифа му омръзна и той се извини. Новинарският канал включи студиото си, където двамата водещи се впуснаха в подробно обобщение на краткото изявление на шерифа.

— Е, къде е той? — попита господин Маунт, дъвчейки сандвича си.

— Не мога да повярвам, че ще избяга посред нощ пеша през гората — отговори Тео. — Каква е вашата теория?

— Има съучастник. Дъфи не познава гората и не знае как се оцелява там. Обзалагам се, че се е измъкнал от дома си след полунощ, когато съседите му са спели дълбоко, качил се е на колело, за да не вдига шум, и е карал километър–два до мястото, където го е чакал съучастникът му. Метнали са колелото в багажника на кола или в каросерията на пикап и са заминали. Трябвало е да се яви в съда чак в девет сутринта, така че са имали преднина от седем-осем часа.

— Здравата сте задълбали в случая, нали? — попита Тео развеселен.

— Разбира се. Ти не си ли?

— Естествено, но не съм го обмислял колкото вас. Къде ли е Дъфи в момента?

— Далече. Ченгетата нямат представа с какво превозно средство се придвижват, така че бегълците са на свобода, докато не се появят нови улики. Дъфи може да е навсякъде.

— Мислите ли, че ще го хванат?

— Нещо ми подсказва, че няма. Възможно е това да се окаже съвършеното бягство, особено ако той има съучастник.