Теодор Буун — Заподозрян

След като той си тръгна, Тео прецени плюсовете и минусите на положението. Беше разочарован, че най-големият наказателен процес в новата история на Стратънбърг явно се отлага и че той няма да има възможност да наблюдава гладиаторския сблъсък между Клифърд Нане и Джак Хоугън. Освен това обаче изпитваше облекчение, че Боби Ескобар няма да се окаже принуден да свидетелства и да изтъкне вината на Пийт Дъфи. Тео бе изиграл важна роля за това да насочи вниманието на съдия Гантри към Боби по време на първия процес и съзнаваше, че адвокатите на Дъфи и неговите горили, особено Омар Чийп и Пако, го държат под око. Предпочиташе да не се радва на такова внимание.

Всъщност, докато часовникът тиктакаше и тълпата чакаше, Тео стигна до извода, че внезапното изчезване на Пийт Дъфи е хубаво. Поне за него. Зарадва се егоистично.

Двама мъже на задния ред се препираха. Снижили гласове, те спореха относно позволението Дъфи да внесе гаранция.

— Обзалагам се, че вината донякъде е на Гантри — каза първият мъж. — Ако беше отказал да го освободи под гаранция, Дъфи щеше да изчака началото на процеса зад решетките като всеки друг подсъдим за убийство. Никой не излиза под гаранция в процес за убийство. Гантри се е огънал, понеже Дъфи има пари.

— Съмнявам се — възрази вторият мъж. — Защо да не позволи на обвиняем да внесе гаранция и да излезе на свобода? Той е невинен до доказване на противното, нали? Защо да хвърля зад решетките човека, преди да е осъден? Независимо дали става дума за убийство или за нещо друго. Не може да наказваш някого само защото има пари. Гаранцията на Дъфи беше един милион долара. Предоставил е свои имоти и досега никой нямаше нищо против.

Тео беше по-скоро на страната на втория мъж. Първият отговори:

— Досега ли? Точно там е работата. Гаранцията би трябвало да осигури присъствието му в съда. А него го няма. Самоволно се е отлъчил, плюл си е на петите и повече няма да го видим, понеже Гантри му позволи да излезе под гаранция.

— Ще го намерят.

— Бас ловя, че няма. Сигурно в момента е в Мексико и си преправя физиономията при някакви пластични хирурзи, забогатели от операции на очите и ушите на наркобароните. Обзалагам се, че никога няма да намерят Пийт Дъфи.

— А аз залагам двайсет долара, че след месец той ще е отново тук, в затвора.

— Добре, двайсет долара.

Настана оживление и приставите скочиха на крака. Адвокатите се изнизаха от кабинета на съдия Гантри и заеха местата си. Зрителите се пръснаха по седалките и притихнаха.

— Всички да седнат — извика един пристав.

Съдия Гантри удари силно с чукчето и нареди:

— Тишина в залата! Въведете съдебните заседатели, моля.

Беше единайсет часът. Съдебните заседатели влязоха един след друг в залата и заеха местата си в своята ложа.

След като те седнаха, съдия Гантри изгледа строго Клифърд Нане и попита:

— Господин Нане, къде е подсъдимият?

Нане се изправи бавно и отговори:

— Не знам, ваша чест. Договорът ми с господин Дъфи изтече в десет и половина снощи.

Съдия Гантри погледна Джак Хоугън и каза:

— Господин Хоугън.

— Ваша чест, нямаме друг избор, освен да помолим да обявите процеса за невалиден.

— А аз нямам друг избор, освен да го направя. — След това съдия Гантри се обърна към съдебните заседатели. — Госпожи и господа, оказва се, че подсъдимият Пийт Дъфи е изчезнал. Той беше освободен под гаранция до процеса и явно е избягал. Шерифът провежда издирване, уведомено е и ФБР. На този етап не можем да продължим без подсъдим. Извинявам ви се за причиненото неудобство и отново ви благодаря за готовността да изпълните дълга си. Свободни сте.

Един от съдебните заседатели бавно вдигна ръка и попита:

— Господин съдия, ами ако го намерят следобед или утре?

Въпросът от ложата на съдебните заседатели явно изненада съдия Гантри.

— Зависи как ще бъде намерен. Ако го заловят на някоя граница, докато се опитва да се измъкне от страната, тогава ще бъде върнат тук и ще му бъдат отправени допълнителни обвинения. Това несъмнено ще промени стратегията му по време на процеса, така че ще има право на отлагане. Но да допуснем, че бъде открит недалеч от тук и че има уважително извинение за неявяването си в съда днес сутринта. В такъв случай ще анулирам гаранцията или залога му, ще го вкарам в затвора и ще насроча дата за нов процес възможно най-скоро.

Отговорът задоволи и съдебния заседател, и Тео.

— Закривам заседанието — оповести съдия Гантри и отново удари с чукчето си.

Тео продължи да чака, но накрая си тръгна, когато приставът угаси лампите. Нямаше къде другаде да отиде, освен на училище, затова пое с колелото си в тази посока. На две преки от съда черен джип чероки намали до него. Предното стъкло се спусна и отвътре се показа мургавото лице на Пако. Ухили се, но не каза нищо.

Тео натисна спирачките и джипът отмина. Защо го следяха?

Стресна се и бързо реши да свърне в някоя странична уличка и да пресече направо през нечий заден двор. Беше се извърнал назад, за да хвърли поглед през рамо, когато пред него изникна едър мъжага и сграбчи кормилото на велосипеда му.

— Здрасти, хлапе! — изръмжа той лице в лице с Тео.