Освен това ресторантът демонстрира изключителен патриотизъм с множество знамена, драпирани почти над всичко. По стените висят поне петдесет копия на Декларацията за независимостта заедно с портрета на Джордж Вашингтон от Стюарт. Невероятен кич! Келнерките са облечени в стил „Марта Уошингтън“ с костюми с дълбоко деколте. Изглежда, наемат тези момичета според номера на сутиена им. Целият ресторант е просмукан от расизъм, много патриотично, силно напомнящо щата Вирджиния преди години.
Вероятно използват няколко не особени дискретни начина за отстраняване на всеки негър, който би могъл да влезе тук погрешка, някои малки неща, за които никой не може да се хване: например, по-малки порции, прекаляване с подправките, бавно обслужване и прочие.
Обикновено това е ресторантът, който майка одобрява и дори обича. „Такива приятни хора вечерят там“ или „Този ресторант е толкова изискан“.
Сега обаче тя е обхваната от беса на отрицанието. Нищо не е хубаво. Нищо не е толкова добро, колкото е било. Ресторантът трябва да е купен от евреи. Аперитивът не струва: не са сложили никакъв алкохол в него, само лед, вода и плодове. Кое е новото? Затова точно са коктейлите; те създават възможност на хората да си мислят, че пият, без да се наливат с алкохол.
После се зае с обслужването. Това нещастно момиче с гърди, които едва не цопват в чиниите ни, не можа да угоди на майка ми.
Най-доброто от предлаганата тук храна е посредствено и скъпо. Слушам неспирните й мърморения. Оставям я да си говори; това й доставя удоволствие и поне отклонява мислите й от татко. Отново изслушвам всички подробности за посещението им в Уилямсбърг, Вирджиния със семейство Барлитълс. Това трябва да е станало преди десетина години и съм сигурен, че съм слушал за него поне пет пъти. Уилямсбърг е град, променен и подреден така от Рокфелерови, че хората да не си задават въпроси за ограбените от тях пари чрез мошенически нефтени сделки.
Когато най-сетне се прибираме вкъщи, заявявам на майка, че отивам да спя в спалнята към градината. Показвам й „сигналната система“ на татко и й обяснявам как работи. Тя настоява да знае защо ще спя в тази стая, а не в страничната спалня. Знам, че съм в състояние да се справя с нея.
Но аз наистина не спя. Мама също изкарва нощта без проблеми. На следващия ден обаче трябваше да се намеся поне пет пъти, за да не допусна да извърши поне пет налудничави неща, всяко от които би могло да я убие. Освен това тя не вярва, че мога да приготвя вечеря. Мама умее да полее със студена вода всеки, когато нещата тръгнат накриво, т.е. когато някой се справя с нещо добре без нейна помощ.
— Мили Боже, погледни само какво може да прави това мое дете-идиотче, той може да свари яйце! Човек просто да не повярва! Не знаех, че си толкова способен, Джаки. Скоро ще бъдеш най-добрият в заваряването на вода сред мъжете над петдесет от Колби Лейн.
Докато подготвям вечерята, минаваме през различни варианти на горния пример.
След вечеря отиваме във всекидневната и гледаме телевизия. Майка е на стола на татко, краката й са повдигнати на малко столче. Тя има навика да си кръстосва краката или стъпалата, а лекарите бяха подчертали колко отрицателно влияние оказва това върху циркулацията на кръвта. Това е едно от нещата, които сърдечноболните не трябва да правят. Тя упорито забравя тези предупреждения и аз още по-упорито й ги припомням. По-голяма част от вечерта ми минава да следя краката й. Вероятно се опитвам да й върна за пренебрежението към моите кулинарни способности.
Да не говорим за висенето зад гърба ми, докато мия чинии. Случайно знам, че тя е небрежна в това отношение, много по-небрежна от мен и това е самата истина. Ако обаче някой ни слушаше отстрани, би могъл да се закълне, че подготвяме тези нещастни чинии за операция на мозъка.
Към единайсет часа се оттеглям в спалнята си изтощен. Оставям я на стола; заявява, че още не й се спи. Нямам сили да се боря повече с нея.
Глава 11
На следващата сутрин Били настоява да шофира. По дяволите, той трябва да почувства, че му имам доверие! Ако катастрофираме, ще си сменим местата, преди да умрем.
Днес ни предстои да се спуснем по източния склон на Скалистите планини, дълго, досадно шофиране. Тръгваме рано, но това не ни помага: колкото и рано да потегли човек, пред него вече се е проточила безкрайна върволица камиони. По принцип камионите избягват шосе 70 заради прохода, но не са малко и тези, които поемат по него. Нямаме друг избор, освен да се влачим след тях: пътят е тесен.
Поставих условие: никакво задминаване, ако и двамата не сме съгласни. Знам какво представлява Били като шофьор. Положителната страна на споразумението за мен е, че аз отговарям за музикалното оформление. Не желая хем да съм нащрек, докато шофира, хем да слушам Боби Бой да пее през носа си и да ме убеждава, че единствен той е открил смисъла на живота.